Хроничната Обструктивна Белодробна Болест (ХОББ)
Хроничната обструктивна Белодробна Болест (ХОББ) е състояние на
прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и
като резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или
комбинацията от двете.
Хроничният бронхит се характеризира с продължителна (хронична)
кашлица, с отделяне на секрет (храчки), в рамките на поне три месеца в
две последователни години. При това заболяване, след първоначална
хипертрофия (разрастване) на бронхиалната лигавица и жлези, се стига до
атрофия, изтъняване и отпускане на бронхиалната стена. В процеса на
дишане, изменените бронхи могат да колабират и по този начин се
нарушава нормалния въздушен поток. Повече информация за бронхита можете
да получитетук.
Белодробния емфизем е състояние на необратимо разширение
на най-малките въздушните пространства, така наречените „алвеоли“,
намиращи се след крайните бронхиоли. Този процес обикновено е свързан с
разрушаване на стените им и формирането на подобни на „сакчета“
разширения, намаляващи ефективността на дихателния процес.
ХОББ съчетава гореописаните заболявания и представлява едно от най-честите дихателни заболявания.
Тютюнопушенето е основната причина за възникването на ХОББ. 90 % от
заболелите са настоящи или бивши пушачи. Пасивното (вторично) пушене
уврежда в значителна степен белодробната функция и също е важна
предпоставка за развитие на заболяването.
Замърсения въздух е друг фактор, който може да
доведе до поява на ХОББ. Наличието на прах, CO2, влажен и студен въздух
на работната среда е причина за чести бронхо–пулмонални инфекции, а
оттам и възможност за развитие на ХОББ.
Дефицит на алфа1 – антитрипсин – това е единствения
генетично обусловен фактор за развитието на ХОББ. Алфа1 – антитрипсинът
е специален протеин (белтък), който предпазва тъканите от вредното
въздействие, както на чужди, така и на собствени активни субстанции –
ензими, токсини и т.н.Бронхиалната хиперреактивност (близко до астма
състояние) е друг фактор, който се свързва с поява на ХОББ. При всички
случаи, съчетанието на тютюнопушене и гореизброените фактори,
значително увеличава риска за изява на заболяването.
ХОББ не е заболяване, което се изявява изведнъж. За появата на
първите симптоми е необходимо продължителното вредно действие на
гореизброените рискови фактори. Това обикновено са хора на 40 – 50г.,
които са пушили по 10 – 20 цигари дневно, в продължение на поне 20г.
Признаците на ХОББ включват:
-Хронична кашлица – при това заболяване е
характерна така наречената „продуктивна кашлица“. Тя е по-честа сутрин
и се съпровожда с отделяне на оскъден, безцветен, жилав секрет
(храчка).
-Задух или недостиг на въздух (т.нар
диспнея) – това е основен симптом, който обаче се поява в по-късните
етапи на заболяването, когато вече има признаци на декомпенсация.
-„Свиркане“
(сухи хрипове) при дишане – това са музикални, свиркащи или съскащи
звуци, издавани при дишане, особено при физическо усилие.
-Цианоза
– това е синкавото оцветяване на кожата на лицето, устните, езика. То
се дължи на намаленото съдържание на кислород в кръвта и е резултат на
увредената белодробна функция.
ХОББ може да се изяви също и с дясностранна сърдечна
недостатъчност, анорексия, загуба на тегло, различни белези на хронична
хипоксемия (намалено кислородно съдържание на кръвта). Това обикновено
са белези на декомпенсация и изискват спешно болнично лечение.
характерна така наречената „продуктивна кашлица“. Тя е по-честа сутрин
и се съпровожда с отделяне на оскъден, безцветен, жилав секрет
(храчка).
-Задух или недостиг на въздух (т.нар
диспнея) – това е основен симптом, който обаче се поява в по-късните
етапи на заболяването, когато вече има признаци на декомпенсация.
-„Свиркане“
(сухи хрипове) при дишане – това са музикални, свиркащи или съскащи
звуци, издавани при дишане, особено при физическо усилие.
-Цианоза
– това е синкавото оцветяване на кожата на лицето, устните, езика. То
се дължи на намаленото съдържание на кислород в кръвта и е резултат на
увредената белодробна функция.
ХОББ може да се изяви също и с дясностранна сърдечна
недостатъчност, анорексия, загуба на тегло, различни белези на хронична
хипоксемия (намалено кислородно съдържание на кръвта). Това обикновено
са белези на декомпенсация и изискват спешно болнично лечение.
Целта при лечението на ХОББ е да се подобри функционирането на
белите дробове и да се предотврати появата на изостряне и усложнения на
състоянието. В тази насока, спирането на тютюнопушенето
и прекъсване контакта със замърсители на въздуха са първите и основни стъпки в лечението на ХОББ.
Те се последват от различни медикаменти най-често използваните от които са:
-Бета2 рецепторни – агонисти – това са медикаменти, които отпускат и разширяват бронхите (бронходилататори),
като по този начин, въздухът преодолява запушването(обструкцията) и
достига до алвеолите. Те имат бързо, но краткотрайно действие
(салбутамол, кленбутерол, фенотерол) и се използват широко за
преодоляване на изострена ХОББ, особено под формата на инхалатори.
Разработените бета2-агонисти с продължително действие (формотерол,
салметерол) вече намират съществено значение в дълготрайното лечение на
заболяването.
-Антихолинергици – бронходилататори, с малко по-бавно,
но по продължително действие от бета2-агониситите. Препаратът
ипратропиум бромид (атровент) обикновено се използва в комбинация с
бързодействащи бета2-агонисти при дългосрочна терапия, както и при
изостряне на ХОББ.
-Метилксантини – теофилин, новфилин – това са лекарства
от групата на по-продължително действащите бронходилататори, които
могат да се включат при ХОББ, особено при нощна симптоматика. Те влияят
не само върху бронхите, като преодоляват обструкцията, но и оказват
стимулиращо действие върху центъра на дишането в продълговатия мозък.
-Инхалаторни кортикостероиди – „златния стандарт“ при
лечението на астма, се използва също и в терапията на ХОББ. Въпреки
широкото им разпространение, ползата от тези медикаменти при това
заболяване е спорна. Те не забавят прогреса на ХОББ, но намаляват
честотата на изострянията и подобряват качеството на живот.
-Муко
и секретолитици – препарати за втечняване на жилавия секрет в
запушените бронхи. Широко използвани са амброксол, ацетилцистеин,
карбацистеин, които имат и антиоксидантен и протектиращ ефект.
-Антибиотици – развитието на ХОББ е свързано почти винаги с
риск от инфекция на увредените бели дробове. Ето защо, понякога се
налага антибиотична профилактика, с оглед избягване на усложнения.
Широкоспектърни антибиотици като беталактами, макролиди, флуорхинолони
и триметоприм/сулфометоксазол са медикаменти на избор при ХОББ.
Кислородолечение – намира основно приложение при изострени състояния, както и при тежки форми на ХОББ.
