Тревожни разстройства

Тревожните разстройства представляват комплекс от различни по
характер и проява болестни единици, които се обединяват от свързващото
ги основно емоционално състояние, както и от възможността за
едновременната поява и смесване на разнообразни симптоми. Основните прояви при тях са страхът и тревожността
– две понятия, които имат близък, но в никакъв случай еднакъв смисъл.
Страхът най-общо представлява емоционална реакция, която потиква човека
да търси спасение при реална опасност, докато тревожността сигнализира
за възможна, недиференцирана неясна застрашеност.

Бързите
промени на всекидневието изискват адекватно приспособяване към средата.
Тази непрекъсната надпревара с времето обаче естествено повишава
тревожността пред множество алтернативи, между които съвременният човек
трябва да избира. Когато тревожността стане непрекъснато, непреодолимо
състояние, което нарушава жизнения комфорт, тя е патологична и изисква
лекарска помощ.

В последните години интересът към тревожните
разстройства значително нарастна поради все по-големия брой на
засегнати от тях хора. Само през последната година в САЩ са
регистрирани около 40 милиона страдащи от този тип психическо
разстройство. Така те конкурират всеизвестни болести като шизофренията
и афективните разстройства по брой пациенти. Както повечето психични
заболявание, и тревожните разстройства, оставени без лечение, влошават
значително прогнозата на пациента. Освен това те често се усложняват и
с друг психически или соматични разстройства, най-често депресия.

Към тревожните разстройства се причисляват следните по-важни състояния:

-паническо разстройство
-генерализирано тревожно разстройство
-фобии
-обсесивно-компулсивно разстройство
-стресови реакции и разстройства

Най-често се касае за силно стресогенно събитие, което
отключва остра стресова реакция или значима житейска промяна, свързана
с прекомерно напрежение и последващо разстройство в адаптацията.

Факторите, водещи до появата на стрес, се наричат стресори,
и те се различават не само по механизма на действие, но и по характера
си. Отговорът на организма спрямо действието на посочените стресори се
състои основно в активиране на нервната система. В резултат на това
възниква повишено отделяне на два вида активни субстанции – адреналин и
кортизол. Това води до повишена сърдечна честота, повишено артерилно
налягане и метаболизъм. Настъпва разширение на артериалните съдове,
разширяване на зениците, усилено потоотделяне. Всички тези промени са
напълно физиологични и са насочени към това, организмът бързо и
адекватно да се справи със стресовата ситуация. Това представлява
т.нар. физиологичен отговор към стреса. Именно той дава възможност на
организма да се приспособява към различни ситуации, да се справя с тях
възможно най-добре. До голяма степен той има мотивиращ ефект.

Когато
обаче стресовото напрежение надмине определена граница, защитният
механизъм на всички изброени дотук промени изчезват и те започват да
придобиват патологично значение. Това най-често настъпва след преживяни
изключително тежки стресогенни събития като терористичен акт, военни
бедствия, внезапна смърт на значим човек и други. Поради различната
стресогенна устойчивост на индивидите, често реакциите на остра
стресова реакция са доста разнообразни. В началото най-често настъпва
стеснение на съзнанието с трудно осмисляне на ситуацията. Обикновено
хората не възприемат станалото и се опитват да избягат от реалността.
Те стават неконтактни, отхвърлящи реалността и стараещи се да изградят
собствена представа на действителността. Обикновено острата стресова
реакция е преходно състояние и най-често изчезва в рамките на часове до
дни.

Посттравматичното стресово разстройство е
закъснял или протрахиран отговор на стресови събития със същата сила и
значимост като упоменатите по-горе. Тук обаче проявата на симптомите се
забавя, т.е. има латентен период, в който пациентът няма каквито и да е
оплаквания. С течение на времето обаче споменът за психотравмата
изниква отново и отново в съзнанието, сцените оживяват внезапно,
проникват в сънищата. Болният не може да преживее чувства като радост,
щастие, удоволствие, постепенно той губи желание за всичко. Всеки
стимул, който в една или друга степен напомня за психотравмата, води до
силен страх. В други случаи пациентът е овладян от непрестанна
тревожност и депресия. Това често се съпътства от различни соматични
прояви като гадене, стомашни болки, болки по цялото тяло, понякога
силни и наподобяващи остър миокарден инфаркт болки в областта на
гърдите.

Стресовата реакция има различна продължителност, но
все пак отзвучава с времето, поради което не трябва да се злоупотребява
с даване на лекарства. На преживелия стрес е по-добре да се дава
възможност да говори свободно за преживяването си. По този начин той
очиства паметта от неприятните събития и добива все по-голяма
емоционална стабилност и увереност