Стрептококов тонзилит/ангина/

Стрептококовия тонзилит е остро
гнойно възпаление на небните сливици. Среща се във всички възрастови
групи но засяга предимно децата.

Причинител на това заболяване е бета-хемолитичния стрептокок от група
А. За наличието на стрептококите говорят редица доказателства, като на
пример повишените антитела срещу ензимите които продуцират
стрептококите.

Острия
стрептококов тонзилит може да възникне при контакт с болни от същото
заболяване. Като неблагоприятен фактор се явяава простудата. Тя води до
отслабване на защитните сили на организма и до активиране на
сапрофитните бактерии или до изостряне на хроничнния процес ако е
налице.
Лигавицата на сливиците е инфилтрирана с клеките на
възпалението (левкоцити и лимфоцити). Самите тонзили са оточни и
зачервени. По-късно по повръхноста на сливиците се образуват налепи.
Ангината се разделя на: катарална, фоликуларна и лакунарна.

Оплакванията при стрептококов тонзилит зависят от възраста на пациента,
имунологичния му статус и от формата на заболяването. Характерно е
внезапното начало започващо с главоболие, безапетитие, болка при
преглъщане, отпадналост и повишена телесна температура (39-40°С).
Обикновено към третия ден състоянието се влошава . Говорът на болния
става гъгнив, дишането и пулсът се учестяват съобразно повишаването на
температурата.
Към петия ден температурата започва да спада, общото
състояние се подобрява, болките в гърлото отминават, апетитат се
подобрява но болния все ощте може да се чувства отпаднал.

 

Диагнозата е лесна. При оглед на сливиците се забелязва оточност,
зачервяване и наличие на налепи. По шията се напипват увеличени лимфни
възли.
За уточняване на причинителя се прави микробиологично изследване- посявка на гърлен секрет при което се изолират стрептококите.

Стрептококовия
тонзилит е сериозно заболяване защото и в най-леките случаи могат да
възникнат опасни усложнения. Те биват локални и общи. От локалните се
издвоява околотонзиларния абсцес. Общите засягат бъбреците,
сърдечно-съдовата система, ставите, мозъка и кожата по принципа на
автоимунно въздействие.

Болните
се хоспитализират и изолират в самостойателна стая. Етиологичното
лечение е с широкоспектарни антибиотици и сулфонамиди. За понижаване на
температурата се прилагат антипиретици.