Рахит

Витамин Д е един от най-важните витамини в детския организъм. Той е мастнорастворим. Основните му форми са витамин Д2 – ергокалциферол, който се внася с храната и витамин Д3 – холекалциферол, който се образува в кожата под въздействие на ултравиолетовите лъчи. Необходимо е да се знае , че ултравиолетовия спектър от слънчевата светлина не преминава през обикновенно стъкло и през дрехи. Заради това кърмачето и детето трябва по-често да се излагат на директно въздействие на светлината. Внесения витамин Д се резорбира в горните отдели на тънките червата. Витамин Д, образуван в кожата или внесен чрез храната, представлява неактивната субстанция. За да стане активен, той се метаболизира в черния дроб и в бъбреците. Витамин Д се явява основен регулатор на калциево-фосфорната обмяна, като стимулира минерализацията на калция в кръвта. Той участва и в поддържането на клетъчно-медиирания имунитет, в регулирането на концентрацията на калция в мускулите, стимулира синтезата на инсулин и агрегацията на тромбоцитите. Дневната нужда от витамин Д е относително по-голяма за организми, които растатат, отколкото за възрастните. Този витамин се намира изключително в храни от животински произход. Майчиното и краве мляко го съдържат в недостатъчно количество, за да осигурят нормален растеж на кърмачето. С оглед на това, в периода на кърмене е необходимо да се внася профилактично допълнително витамин Д. Счита се, че даването на витамин Д трябва да продължи през целия период, докато децата растат. Недоимъка на витамин Д отключва веригата от патологични процеси, в резултат на които се развива рахит.
Рахит възниква в резултат на недостиг на витамин Д, респективно хиповитаминоза Д. Това заболяване се среща у нас в лека форма поради профилактика, която се провежда при всяко кърмаче. От рахит боледуват основно кърмачета и деца до 2 годишната възраст. По-рано и по-често се среща при недоносени деца.
Рахит е системно заболявание, като най-тежко е засегнат скелета, където поради недостатъчна минерализация на костите, настъпва нарушаване в растежа, омекване и изкривяване на костите. Заедно с това настъпват промени в мускулатура и нарушения във функцията на вегетативна нервна система.
Клиничните прояви се характеризират с нарушения във вегетативната нервна система и се изразяват с повишена възбудимост, неспокойствие, стряскане по време на сън, повишено изпотяване, олисяване на тила, мускулна хипотония, корема е голям и отпуснат, т.н. жабешки корем. Главните симптоми са от страна на костите и то особенно от страна на тези, които в първите месеци растат най-бързо. На първо мястото това са костите на главата. Голямата фонтанела е широко отворена, нейните ръбове са меки и податливи. Омекването на тилната и париеталните кости води до типична конфигурация на главата.
Профилактика бива антенатална и постнатална. Антенаталната профилактика включва правилно хранене на бременната, престой на слънце и чист въздух и евентуално даване на витамин Д. Постнатална профилактика се свежда до даване на препарати съдържащи витамин Д при доносени бебета от 20-ти ден и при недоносените от 10-ти ден. Профилактиката, като правило, продължава до 1 годишна възраст.