Рак на дебелото черво

Ракът (карциномът) на дебелото черво е най-честия рак на органите на храносмилателния тракт. Представлява втория по честота карцином при мъжа (след белодробния и преди стомашния) и третия при жената (след карцинома на млечната жлеза и матката). Честотата му в последните години непрекъснато нараства.

Причините за възникване са:

-генетично предразположение

-семейно предразположение – заболяването се среща няколко пъти по-често в семействата на болни от колоректален карцином.

-преканцерозни унаследявани състояния –  фамилна аденоматозна полипоза, която се характеризира с множество (над 100) колоректални полипи, унаследява се по автозомно-доминантен тип; синдром на Lynch (неполипозен дебелочревен карцином) – автозомно-доминантно унаследявано заболяване с поява на карцином на дебелото черво точно около 45 година от живота.

-фактори на храненето  – счита се, че богатите на месо и мазнини и бедните на баластни вещества (влакнини, фибри) храни, както и наднорменото тегло са рискови фактори

-други фактори – хроничен улцерозен колит, болест на Крон и цьолиакия

Най-често се локализира в ректума и сигмата, по-рядко в другите отдели на дебелото черво. Растежът му може да бъде към лумена на червото /екзофитен/ и в чревната стена /ендофитен/. Най-вътрешната част на дебелото черво е лигавицата. Ракът на дебелото черво възниква именно в този слой.

Хистологично в 80% от случаите се касае за аденокарцином, а в 20% за слузест карцином. По правило карциномите се развиват въз основа на аденоми. Характерна е последователността аденом-карцином.

Метастазиране – веднъж възникнали, раковите клетки бързо започват да се размножават. Колоректалният карцином метастазира по лимфен, по кръвен път и по съседство. Карциномът на колона метастазира в регионалните лимфни възли, в черния дроб, костите, перитонеума, белите дробове, пикочния мехур.