Разстройство на съня при децата и юношите

Децата с проблеми на съня се нуждаят от подходяща среда, културална чувствителност, анамнеза на поведението при заспиване и събуждане. Изчерпателната оценка изисква събиране на информация за следните въпроси:

-На каква възраст са започнали проблемите?

-При какви обстоятелства?

-Как се справя с проблемите детето?

-Как се проявява проблемът, при какви обстоятелства, какви факти се свързват с влошаване и подобрение?

-Кой член от семейството е най- ангажиран с проблема?

-Колко различен е проблема от културална и социална гледна точка на семейството?

Специфични обстоятелства като апетит, дневна сънливост, часовете за лягане, нощно ставане, е важно да бъдат отбелязани в 24 часов план, в продължение на 1-2 седмици след което да се сравнят с нормите за възрастта.

Подходящи са също структурирани дневници на съня, въпросници за навиците на сън. Когато се наблюдават събития, като нощни страхове, прекъсване на съня е важно да се отбележа точните часове, както на събитието, така и на времето на сън. Специфични въпроси за хъркане, задушаване, свързани със съня поведения като ходене, говорене, енуреза, удряне на главата, приспиване, също е уместно да бъдат изяснени. Накрая анамнеза за нарушения в съня в семейството, също трябва да бъде събрана.

Изглежда, че фактори свързани с биологичното съзряване на сън-бодърстване системите и психологичното развитие на новородените и малките деца, в критичен период от развитието взаимодействат помежду си, повишавайки риска от специфично разстройство на съня. При подрастващи, се повишава психологичната нужда от сън, което е в конфликт с повишените академични, социални, работни изисквания, което нарушава регулацията на режима сън- бодърствуване и намалява общия обем на дневния сън. Подрастващите са и застрашени от дисомния на нарушен циркаден ритъм.

Психологично, заспиването всяка вечер и ставането през нощта, може да се представи като преживяване на „раздяла и събиране“. Тревожността се провокира от същите преживявания. По този начин, свързаните с нарушенията на съня преживявания в периода от развитието на детето, са подобни на ефекта на други стресори и травми, преживени от детето. Дисомния на новородените (протодисомния), може да се дължи на несигурна привързаност в ранна възраст. REM парасомниите (нощни кошмари), може да са резултат на стрес и травма в по- късна възраст.

Новите технологии дават възможност за включване към традиционните методи на изследване с полисомнография записи на съня в лабораторни условия други изследвания като 24 часов амбулаторен мониторинг, в продължение на няколко дни изследване извън дома. Подобни методи са подходящи за изследване на малки деца, за които често е трудно да спят с електроди. Съществуват детектори за движенията на тялото, които са разположени в дюшека и отчитат движенията на тялото и дишането, други методи на изследване е използването на преносими инфрачервени видеосомнографи, като примери за неинвазивни технологии. Актиграфия на крайниците използва малки детектори на движенията, с размери на часовник. Поставят се на китката или глезена, записват движенията по време на сън и събужданията в продължение на три денонощия. Със софтуерен алгоритъм, движенията се превръщат в базисна честота и интензивност на REM и NREM фази на съня и събуждания. В изследванията на спящи деца се използват полисомнография и актиграфия и се отчита съвпадение на резултатите между 70% до 90 % между двата метода, което налага извода, че актиграфията е добра алтернатива на полисомнография.

Утвърдена практика за добрата хигиена на съня, включва както външните фактори, така и културални характеристики на семейството. Препоръчват се следните стъпки за „оптимизиране“ лечението на проблемите на съня

-идентификация на подозираните причини за нарушаване на съня

-включване на семейството в проблематиката, тяхното обучение за организиране на ритъма сън- бодърстване

-използване на поведенческа терапия, насочена към прицелните симптоми, които трябва да бъдат променени

-хипнотици рядко са необходими, особено за продължително лечение

Заболяванията с нарушение на съня в детска възраст се класифицират по следния начин:

–Дисомнии – нарушения на съня, които се характеризират с недостатъчен, ексцесивен или неефективен сън. В зависимост от интернационалната класификация на нарушенията на съня, диагностично и кодиращо ръководство, се разделят на интризинг- дисомнии (по причини от тялото), екстризинг дисомнии (включващи външни фактори за нарушение на съня), дисомния с нарушение на циркадния ритъм.

–Парасомнии – докато дисомниите са заболявания с нарушение процесите на сън, то парасомниите са поведенчески актове натрапени на съня. Поведението може да включва ЦНС възбуди, специфична моторна или автономна активация. Парасомниите са по-чести при мъжкия пол, като индивиди с определен вид парасомния са склонни да проявяват симптоми и на друг вид парасомния. Например при деца с нощни страхове, може да се наблюдава и ходене на сън. Нерядко има и фамилна анамнеза за парасомнии. Нозологичната класификация разглежда парасомниите като разстройства с възбуждение, разстройства на прехода сън- бодърстване, REM парасомнии, смесен тип парасомнии.