Патологично окосмяване (хипертрихоза)
През живота на човек космите еволюират. При раждането детето има мъховидни косми – лануго, които опадат до края на шестия месец и се заменят с велус космите. Те са тънки слабо оцветени без медуларна част (сърцевина на косъма) и покриват гладката кожа. След пубертета те се заменят от трайни косми (терминални).
Космите са два вида дълги и къси (четинести). Дългите косми се разполагат в областта на главата, а след пубертета и в пубисната област, подмишниците и по брадата при мъжете. Къси са космите на веждите, миглите, в ноздрите и във външния слухов канал.
Окосмяването при човек бива три вида:
При първият вид, индиферентен тип окосмяване, космите не са зависими от хормонално въздействие (вежди, мигли, клепачи, предмишници и подбедрици).
Вторият вид окосмяване е от женски тип и се определя от нивата на андрогени, които нормално се секретират от надбъбречните жлези и яйчниците във всеки женски индивид. При този тип окосмяване терминални косми се разполагат в областта на подмишниците и под формата на долен тип пубисен триъгълник.
Третият вид окосмяване е от мъжки тип и зависи най- вече от хормона тестостерон. Терминални косми при мъжкия тип окосмяване се намират в областта на брадата, мустаците, ушите, гърба, гърдите, средната линия на корема и под формата на горен тип пубисен триъгълник.
Патологичното окосмяване (хипертрихозата) е състояние свързано с увеличаване броя на космите по тялото, както и тяхното задебеляване и пигментиране. Те се удължават и загрубяват.
Поради факта, че заболяванията, които могат да се изявят с хирзутизъм не са малка група е необходима прецизна лекарска помощ. Давността на оплакванията, ходът на заболяването, фамилната анамнеза, заедно с оценката на типа хирзутизъм, наличието на акне, себорея, затлъстяване, акантозис нигриканс трябва да насочат лекаря към откриване причината за екцесивна секреция на андрогенни хормони. За доказването на такава секреция се използват две групи тестове:
-Контролна група тестове, включваща три основни хормона – тестостерон, дехидроепиандростерон сулфат и андростендион.
-Разширена група тестове, които изследват и фоликулостимулиращия хормон, лутеинизиращия хормон, нивата на глобулините, свързващи половите хормони, дихидротестостерон, естрадиол, пролактин, адренокортикотропен хормон, кортизол, 3–алфа андростендиолглюкоронид.
Методите за епилация и едновременното прилагане на антиандрогенна терапия повлияват хирзутизма. Въпреки това андрогенните хормони в циркулиращата кръв не могат да бъдат трайно отстранени. Това е причина лечението да бъде дълго и периодично.
От козметичните процедури основно приложение намира студената епилация с колофонова маска, химични депилатоари, термодеструкция с електрическа игла и пинсета. От новите методи се използва фототермодеструкцията с лазер със сравнително траен ефект.
Недостатък на всички тези процедури е зачервяване на кожата, иритация /локално дразнение и зачервяване на кожата/, промяна в пигментацията и макар и рядко оформяне на белези.
По преценка на гинеколог на базата на хормоналните изследвания се назначават антиандрогенни препарати и при необходимост – диета за намаляване на телесното тегло. Антиандрогенни свойства имат някои орални контрацептиви, ципротеронацетата, ниски дози кортикостероиди, агонист на гонадотропин-рилизинг хормона, спиронолактон, флутамид, финастерид и др. Всеки един от тези антиандрогени е показан при точно определена локализация на увеличения андрогенен синтез. Поради това тези препарати не се назначават или прилагат самопроизволно, а след преценка на гинеколог. Например агониста на гонадотропин-рилизинг хормона е ефективен при повишение на тестостерон с произход от яйчниците, но не е ефективен при увеличени андрогени от адренален произход.
