Паническо разстройство
Заболяването спада към групата на т.нар. тревожни разстройства. В предишни диагностични класификации това заболяване е наричано „Страхова невроза”. Съгласно съвременната номенклатура заболяването е наречено Паническо разстройство.
Не са правени проучвания за честотата на заболяването в България. Статистически данни от други европейски страни и САЩ, показват, че разпространението на паническото разстройство е около 2,3 до 2,7% от населението с тенденция към повишаване.
Забележка: Част от данните и времевите критерии са цитирани от Стандартите по психиатрия. Диагностичните критерии са съгласно действащите правила за диагностика на Международната класификация на болестите (МКБ-10) и Американското ръководство за статистика и диагноза (DSM- 4)
Всъщност става дума за два феномена – „Панически пристъпи” (Паник-атаки) и „Паническо разстройство”. Основната проява на паническия пристъп е внезапно (без ясна провокация, често и през нощта) появил се пристъп на особено интензивна тревожност до степен на ужас, с множество телесни оплаквания, без да е възможно да се открие медицинска причина за това.
Най-честите симптоми на паническия пристъп са:
-отмаляване
-сърцебиене и/или ускоряване на пулса
-чувство на задух или недостиг на въздух
-страх от моментално настъпваща смърт
-треперене
-слабост и/или нестабилност
За да се постави диагнозата „Паническо разстройство” е необходимо пациентът да е имал поне два неочаквани панически пристъпа, последвани от поне един месец на тревожно очакване на следващ пристъп. Честотата на пристъпите е различна при отделните пациенти – от няколко на ден до един на няколко месеца.
-Първият водещ симптом е страхът. Страх от внезапна смърт, причинена от сериозна болест – сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, припадък. Има случай обаче, в които става дума за страх от загуба на контрол или престиж;
-Вторият ключов симптом е тревожно очакване на следващ пристъп. Появява се след първия или първите няколко пристъпа;
-Третият симптом – избягващо поведение, свързано със ситуации или обекти присъствали по време на паническия пристъп;
Агорафобия може да предшества или да се появи след паническия пристъп. По принцип наличието на Агорафобия се приема за по-тежко състояние.
Паническото разстройство може да е придружено или не от Агорафобия.
Думата има гръцки произход (Агора- площад). Чувство на повишена тревожност, свързана с места или ситуации, от които е трудно или невъзможно да се излезне, или в които е недостъпна помощ в случай на настъпил панически пристъп или подобни симптоми. Например: излизане от дома сам, присъствие в тълпи, стоене на опашка, пътуване в градски траспорт и т.н.
Степените на Агорафобия могат да бъдат:
-лека – при която пациентът не нарушава житейския си стереотип, въпреки страха и напрежението;
-умерена – при която стила на живот е щадящ с цел избягване на провокиращи пристъпа ситуации;
-тежка – живота на боледуващия е ограничен, дейностите са сведени до минимума на функциониране в рамките на дома.
Пациентите с паническо разстройство за склонни към депресивни разстройства, злоупотреба с алкохол и лекарства (най-често бензодиазепини), които временно облекчават симптомите на повишена тревожност.
Повечето пациенти вярват, че имат сериозно телесно заболяване, въпреки липсата на „доказателства” при различните консултации и изследвания. В същото време близките по правило отричат каквито и да било симптоми.
Два са основните терапевтични метода – медикаментозно лечение и психотерапия. В зависимост от тежестта и продължителността на заболяването, особеностите на боледуване при отделния пациент, може да се предпочете само единия метод, да бъдат приложени последователно и/или едновременно.
Как се провежда медикаментозното лечение?
-начална фаза – продължава 8-12 седмици, началното подобряване на симптомите се появява между втората и четвъртата седмица. Лечението започва с антидепресант със или без бензодиазепинов препарат. Лечението с бензодиазепини трябва да е не по-дълго от два месеца, поради риска от лекарствена зависимост.
-фаза на стабилизация – обичайно с продължителност 3-6 месеца. В тази фаза се преодолява остатъчната симптоматика като очакваща тревожност, фобийни преживявания;
-фаза на стабилност – продължителност 1-2 години, в която се провеждат периодични срещи с психиатър (психотерапевт) като профилактика след спиране на медикаментозното лечение.
Ако симптомите присъстват въпреки провежданото адекватно лечение повече от 6 месеца следва да се обсъди терапевтична резистентност
