Морбили (дребна шарка, брустница)
Морбили е остро протичащо и силно заразно инфекциозно заболяване,
причиняващо се от вирус, което се характеризира с висока температура
(треска), хрема, кашлица, зачервяване на очите и разпространяващ се
кожен обрив. Вирусната инфекция при морбили засяга предимно дихателната
система и е потенциално сериозно заболяване.
Заболяването морбили се причинява от инфекция с морбили вирус, който спада към род парамиксовируси. Морбили вирус се разпространява лесно.
Болестта се разпространява от човек на човек доста лесно. Вирусът на морбили е силно заразен. Той се пренася по въздушно-капков път
чрез микроскопични капчици, които се отделят от носа, гърлото и устата
на болен в ранните фази на болестта. Тези „заразени“ капчици се отделят
при кашлица и кихане. Заразяването с вируса на морбили може да стане
при директен контакт с носен или гърлен секрет от заразен човек или при
контакт с предмети, заразени с вируса на морбили.
Морбили е едно от най-силно заразните инфекциозни заболявания.
Епидемии от морбили се наблюдават на всеки 2-3 години в части на света,
където не съществуват ефективни програми за ваксинация срещу болестта.
Малки, локализирани взривове от морбили се регистрират в годините между
епидемиите. Епидемични взривове от морбили избухват все още в развитите
европейски страни и САЩ, където има добре развити имунизационни
програми. Тези взривове се регистрират обикновено сред неимунизирани
деца в предучилищна възраст или други неимунизирани хора в популацията.
Периодът от първия контакт с вируса (със заразения човек или
носител на вируса) до изявата на първите симптоми на болестта се нарича
инкубационен период. За инфекцията с морбили инкубационният период е 1-2 седмици (7-14 дни). Обривът обикновено се появява около 14 дни след заразяването
Болният от морбили е потенциално заразен и опасен и може да предава вируса от 1 до 2 дни преди появата на първите симптоми до пълното изчезване на обрива.
От морбили боледуват предимно деца, но заболяването може да засегне хора на всяка възраст.
По-висок риск за заболяване от морбили съществува за кърмачета, които
са твърде малки за да бъдат имунизирани срещу болестта (първата
ваксинация се прави на 1 годишна възраст), деца, които отказват
имунизация и хора, които са получавали имуноглобулин около времето на
ваксинацията. Всеки неимунизиран човек е изложен на риск от заболяване
от морбили и излага околните на риск.
Срещу морбили
съществува естествен имунитет. Кърмачетата, родени от майка, прекарала
морбили получават пасивен имунитет (предаден от майката), траещ до края
на първата година от живота им. След преболедуването от морбили както и
след правилно проведена имунизация човек развива доживотен имунитет срещу вируса на морбили.
Не съществуват доказателства,че вирусът на морбили причинява
малформации (уродства, пороци, тежки увреждания) у развиващия се
ембрион и плод. Все пак, контактът с вируса на морбили по време на
бременност може да причини спонтанни аборти и преждевременно раждане.
Типично морбили започва с висока температура, хрема, кашлица и зачервяване и дразнене на очите (конюнктивит). Особено характерните петна в устната кухина
(наречени петна на Коплик) се появяват 2 до 4 дни по-късно,
непосредствено преди изявата на обрива. Петната на Коплик се появяват
по лигавицата на вътрешната страна на бузите, срещу горните 1-и и 2-и
кътник, на цвят са жълтеникаво-бвлезникави, огардени с червен пръстен.
Възпаленото гърло (фарингит) често се съпровожда от възпаление на
горните дихателни пътища (ларингеална и трахеобронхиална лигавица).
Обривът се появява 3 до 5 дни след появата на първите симптоми. Обривът започва зад ушите и отстрани на врата
и прогресира от главата надолу. Обривът е съставен от малки неправилни
червени пъпчици, които нарастват на големина, показват тенденция към
сливане и бързо се разпространяват (в рамките на 1-2 дни) по трупа и
крайниците (като същевременно започва да избледнява по лицето). Обривът
обикновено не сърби. Кървави точици (петехии) и посинявания (екхимози) могат да се наблюдават при тежко изразени обриви.
Температурата може да достигне 40 С.
Очите са зачервени и влажни, силно чувствителни на светлина
(фотофобия). Около очните орбити е налице оток. Състоянието на пациента
изглежда тежко.
Развитието на заболяването обикновено следва
еволюцията на обрива. За 3 до 5 дни обривът започва да отшумява и
избледнява, температурата спада рязко и пациентът се чувства значително
по-добре. Болният вече не е заразен. След отшумяването на обрива може
да остане променено оцветяване на кожата с белене на кожата.
В някои от случаите се наблюдава атипичен синдром на морбили. То представлява променена изява на болестта. Атипичният морбили синдром
започва внезапно с висока температура, главоболие, кашлица и коремна
болка. Обривът може да се появи 1-2 дни по-късно, като често започва от
крайниците. Може да се появи подуване на ръцете и ходилата. Нерядко се
развива пневмония и тя може да продължи 3 месеца и повече. Атипичните
форми на морбили се развиват у хора, които са непълно имунизирани срещу
болестта. Това може да се случи при хора, имунизирани с ваксина от
умъртвени вируси (която не съществува в наши дни) или с отслабена
(атенюирана) жива ваксина, съхранявана неправилно. Този вид имунизация
не предпазва напълно организма от развитие на морбили и предизвиква
развитие на атипични форми на болестта.
Лечението на морбили е симптоматично, т.е. лекуват се
оплакванията, а не се атакува причинителя на заболяването. Засега не е
известно лекарствено средство, което да лекува морбили и да унищожава
морбили вируса. Въпреки това всеки човек, който спада към рисков
контингент (виж по-горе) и е контактен на болен от морбили трябва да
потърси лекарска помощ, тъй като прилагането на ваксината против коклюш
може да предотврати инфекция, ако се приложи в рамките на 3 дни от
началото на контакта.
Болните от морбили трябва да имат възможно най-малък контакт с други хора. Бактериалните усложнения на морбили
като инфекция на средното ухо (отит) и пневмония трябва да се лекуват с
антибиотици. Антибиотиците не унищожават самия морбили вирус, както и
другите вируси.
Симптоматичното лечение на морбили обикновено се провежда в домашни условия и включва следните мерки:
-постелен режим и покой, особено по време на високата температура
-пиене на много течности (до 4л. на ден) особено по време на високата температура; топлите напитки са полезни са възпалените гърло и нос
-пълноценно хранене на болното дете
за лечение на сухата кашлица могат да се използват различни сиропи за кашлица
-овлажняването на въздуха
в помещението, както и инхалациите на билкови пари оказват благоприятен
ефект върху сухата кашлица , възпаленото гърло и горни дихателни
пътища.
-грижи за възпалените очи – измиване на
очите и изтриването им с чиста, влажна кърпа без търкане; избягване на
ярка светлина, евентуално носене на слънчеви очила
-прилагане на болкоуспокоителни и антипиретици
(лекарства, понижаващи високата темпаратура) при висока температура:
използват се предимно медикаменти, съдържащи парацетамол или ибупруфен,
под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки. Тъй като
боледуващите от морбили са предимно деца трябва да се избягва
прилагането на лекарства, съдържащи аспирин, поради риска от развитие
на опасно състояние, наречено синдром на Рей.
-лосион за облекчаване на сърбежа от обрива
-пиене на много течности (до 4л. на ден) особено по време на високата температура; топлите напитки са полезни са възпалените гърло и нос
-пълноценно хранене на болното дете
за лечение на сухата кашлица могат да се използват различни сиропи за кашлица
-овлажняването на въздуха
в помещението, както и инхалациите на билкови пари оказват благоприятен
ефект върху сухата кашлица , възпаленото гърло и горни дихателни
пътища.
-грижи за възпалените очи – измиване на
очите и изтриването им с чиста, влажна кърпа без търкане; избягване на
ярка светлина, евентуално носене на слънчеви очила
-прилагане на болкоуспокоителни и антипиретици
(лекарства, понижаващи високата темпаратура) при висока температура:
използват се предимно медикаменти, съдържащи парацетамол или ибупруфен,
под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки. Тъй като
боледуващите от морбили са предимно деца трябва да се избягва
прилагането на лекарства, съдържащи аспирин, поради риска от развитие
на опасно състояние, наречено синдром на Рей.
-лосион за облекчаване на сърбежа от обрива
За да се избегне интензивно разчесване на обрива от боледуващите деца
може да се приложи ниско изрязване на ноктите на ръцете или слагане на
ръкавици. Болните деца не трябва да посещават училище или детска
градина поне 5 дни след появата на обрива.
Контактните на болен от морбили трябва да потърсят лекарска помощ и съвет. Ако не са били ваксинирани, прилагането на ваксина
може да предотврати развитие на инфекция ако се извърши в рамките на 3
дни от началото на контакта със заразно болния. Важно е спазването на добра лична хигиена, особено старателно измиване на ръцете.
Най-добрата профилактика е извършването на имунизация.
Имунизацията срещу морбили се извършва с жива атенюирана ваксина, най
често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и
рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България.
Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца,
а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено
се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се
инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията
морбили-рубеола. Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа
отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за
образуване на защитни белтъци-антитела срещу морбилния вирус, без да
предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата
понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив
около 5 до 12 дни след имунизацията. Защитният ефект на ваксината може
да отслабне с течение на времето; дори при правилно проведена
имунизация в детството, възможно е юноши и млади хора да се заразят от
морбили.
Всички деца трябва да бъдат ваксинирани.
Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с
имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на
лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива
провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се
избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции
към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на
бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.
