Кожата – анатомия и физиология
Кожата е един от най-големите органи на човешкото тяло
– тя представлява 5% от общото телесно тегло. Има разнообразна функция
– предпазва организма от вредните фактори на външната среда, участва в
отделянето на отпадни продукти, участва в топлообмяната и регулацията
на водния баланс в организма. В нея са разположени голям брой
осезателни, температурни и други нервни окончания – тя представлява
едно огромно рецепторно поле.
Кожата се състои от два главни слоя – епидермис и дерма.
Под дермата се разполага подкожие, изградено предимно от мастна тъкан с
различна изразеност в различните части на тялото. Клетките на
епидермиса образуват белтъчното вещество кератин, което има важно значение за защитната му функция, а също и меланин – пигмент, който предпазва организма от вредното действие на ултравиолетовите лъчи.
Повърхността на кожата не е съвсем гладка, а е набраздена с фини линии,
които имат различен ход в различните части на тялото. Тези линии са
образувания на дермата и са най-силно изразени по дланите и стъпалата,
където формират рисунък със строго индивидуални особености. Поради
това, отпечатъците от пръстите и дланите, наречени дерматоглифски, служат за идентифициране на хора в съдебномедицинската практика и криминалистиката.
Космите и ноктите се образуват от епидермиса. Наричат се кожни придатъци.
Повърхността на кожата е между 1,5 и 2
квадратни метра за възрастен човек с телесно тегло около 70 кг. Кожата
има следните основни функции:
-предпазна функция
– роговият слой предпазва нашето тяло от увреждащи агенти и загуба на
вода. Ако този слой се отстрани, загубата на вода може да нарастне
10-20 пъти. Характерната за роговия слой кисела реакция (рН 5-6,5) е
пречка за проникването и развитието на микроорганизми в кожата и в
организма изобщо. Чрез формирането в нея на пигмента меланин,
организмът се предпазва до известна степен от по-дълбокото проникване
на ултравиолетовите лъчи.
-отделителна функция
– посредством потни и други жлези в кожата от организма се отделят
редица крайни продукти на обмяната на веществата, и се регулират някои
съставки на телесните течности. С потта освен вода и натриев хлорид се
отделят урея, фосфати и сулфати, ацетонови тела. За 24 ч. в някои
случаи могат да се отделят до 20г. натрий и 10 г. азот. По такъв начин
кожата допълва функциите на бъбреците и черния дроб.
обменна функция
– кожата има важна роля в обмяната на веществата. В нея се натрупват
значителни количества вода, соли, масти, белтъци и витамини. Под
действието на ултравиолетовите лъчи, намиращият се в кожата провитамин
D се превръща във витамин D3, който е от съществено значение за
калциево-фосфорната обмяна.
-дихателна функция
– при обикновени условия кожата няма особено значение за отдаването на
СО2 и поемането на О2. При физическа работа или висока температура
постъпването на О2 през кожата нараства и може да достигне до 730 мл.
на час.
-терморегулаторна функция – кожата
участва в процеса на терморегулация по няколко начина – чрез изпарение
на влагата и потта от нейната повърхност, чрез топлоизлъчване и
топлопровеждане. Подкожната мастна тъкан е лош проводник на топлина и
предпазва организма от загуба на топлина.
-резервоарна функция
– кожните кръвоносни съдове имат значителна вместимост. При максимално
разширение на тези съдове в тях може да се задържи до 1 л. кръв.
