Катаракта

Катарактата или т.нар. перде е патологично състояние, при което настъпва помътняване на лещата,
в резултат на което се нарушава зрението. В началото се наблюдават
проблеми при четене и шофиране, а с течение на времето се затруднява и
разпознаването на лица и предмети. Обикновено се засяга зрението
надалеч и често пациентите имат повишена чувствителност към ярката
светлина.

Катарактата е състояние, което може да се дължи на
разнообразни патологични процеси, но винаги изявата и е сходна. В
световен мащаб тя е основна причина за слепота, особено сред
възрастните хора. По последни данни хората, страдащи от т.нар.
старческа катаракта, възлизат на 42% във възрастовия диапазон 52-64
години. При хора между 65 и 74 години процентът скача на 60, докато при
всички 9 от 10 пациента на възраст над 75 години със сигурност може да
се открият симптомите на това заболяване.

Историческите данни
показват, че катарактата е засягала и древните хора – тя е била често
диагностицирана болест сред египтяните, древните гърци и индусите.
Тогавашните лекари смятали, че тя се дължи на свличането на части от
мозъчните течности, които се локализират в областта на лещата и водят
до нейното помътняване. Именно тези разбирания на древните хора са
залегнали в понятието катаракта, което използваме и до днес (в превод
от гръцки катаракта означава водопад).

Старческата катаракта е сравнително често срещано заболяване.
Обикновено то се наблюдава при хора над 60 години, но не е изключена
появата му и при по-млади пациенти.
Когато очите функционират
правилно, светлината преминава през роговицата и зеницата и така
достига до лещата. Тази част от зрителния орган фокусира светлинния лъч
и води до неговото насочване към ретината, най-вътрешната обвивка на
очната ябълка. Когато с течение на възрастта се развие постепенно
помътняване на лещата (т.е. катаракта), светлинният лъч не се пречупва
правилно и така не позволява образа на наблюдавания обект да достигне
до ретината. Резултатът е замъглено зрение.
Съществуват два вида старческа катаракта – кортикална и ядрена.

Кортикалната форма има пет стадия на развитие:

-начална катаракта,
при която се установяват вакуоли и единични мътнини под лещената
капсула. Обикновено тя протича с т.нар. диплопия или полиопия –
пациентът вижда предметите умножени, например вместо един пръст той
вижда два или повече.
-набъбнала катаракта – в лещата се
увеличава количеството на водата, в резултат на което тя набъбва.
Едновременно с това централните и части помътняват и тя придобива
седефен гланц. В този етап най-често се наблюдава миопизация на
рефракцията – т.е. ако окото е било миопично (късогледо), става още
по-миопично, а ако е било далекогледо, може да настъпи нормализация на
рефракция.
-почти зряла катаракта – лещата губи част от
водата и придобива хомогенно помътнял вид с изключение на
повърхностните слоеве. Зрението е значително намалено.
-зряла катаракта – лещата помътнява изцяло. Пациентът е в състояние само да определи откъде идва светлина и е със запазено цветоусещане.
-презряла катаракта
– лещата постепенно намалява по обем, придобива характерен бял цвят и в
някои случаи от нея може да остане единствено лещената капсула.

При втората форма на старческа катаракта, ядрената катаракта,
патологичните процеси имат почти същия характер и вид, но обичайно
засягат само лещеното ядро. Този вид увреда се наблюдава по-често при
късогледи пациенти. При нея процесът на узряване протича по-бавно в
сравнение в кортикалната форма, в някои случаи това може да отнеме
десетки години. При тази форма също се наблюдава миопизация на
зрението.

Лечението на катарактата трябва да започне тогава, когато заболяването
нарушава ежедневните дейности на човека като четене, шофиране, гледане
на телевизия. Консервативното лечение не може да възстанови намаленото
зрение при катарактата и не е алтернатива на оперативното. То може
единствено да забави процеса.

Избор на лечение при старческото перде е оперативната интервенция. Съществуват два основни оперативни способа на лечение:

-екстракапсулна екстракция
– при този вид операция първоначално се разрязва предната лещена
капсула. След това с помощта на аспирционно-иригационна система се
изсмукват твърдите части на лещеното ядро. Особеността на този вид
техника е, че задната лещена капсула остава на мястото си, т.е. тя не
се премахва. След месеци или години обаче именно от нея може да се
образува т.нар. вторична катаракта, което и налага нова оперативна
интервенция най-често с помощта на лазер.Този вид операция е подходящ
за всички типове катаракти. Освен това тъй като при нея задната лещена
капсула се запазва, това дава възможност да се имлантират всякакви
видове изкуствени лещи, като обикновено се използват т.нар.
заднокамерни лещи (лещи, които се разполагат в областта на задната очна
камера).  
-Подвид на есктракапсулната екстракция е т.нар. факоемулсификация.
При нея с помощта на ултразвук твърдото лещено ядро, което предстои да
се екстирпира, се подлага на раздробяване, след което с помощта на
специален аспиратор раздробените лещени маси се изсмукват заедно с
предната капсула. Факоемулсификацията е усъвършенстван метод на
екстракапсулната екстракция.
-интракапсулна екстракция
– в този случай лещата се отстранява изцяло, включително и задната и
капсула. Предимствата на този оперативен способ е, че няма риск от
възникване на вторична катаракта. Недостатък обаче е, че често
оперативният разрез е по-дълъг от този при екстракапсулната екстракция,
поради което често настъпва постоперативно пролабиране на стъкловидното
тяло (материята, изпълваща вътрешността на окото) и това налага нова
оперативна намеса. Този вид техника е приложим при възрастни пациенти,
при които поддържащите структури на окото са загубили част от
здравината си. Методът е удачен и при травматична промяна в положението
на лещата – например при луксация и сублуксация. Често при тези случаи
се имплантира преднокамерна леща (леща, която се поставя в предната
очна камера).

 

Оперативното лечение на катарактата е една от
най-често правените операции по света. Макар и рядко, както при всяка
оперативна интервенция, и тук може да се наблюдават постоперативни
усложнения. Най-често това са инфекции, кървене, загуба на зрението,
двойно виждане, повишаване или понижаване на нормалното вътреочно
налягане.
Обикновено постоперативният възстановителен период е
кратък. Въпреки това, често в началото, зрението все още е размазано и
неясно. Заздравяващото око има нужда от приспособяване, за да може да
адаптира зрителните си възможности с неоперираното око. В тези случаи
трябва да се спазва строга хигиена на окото и най-важното да се избягва
прекомерното натоварване на зрителния апарат.