използват кожата като жизеа среда. Най-често в медицинската практика
гъбичките се наблюдават по краката (tinea pedis), по-рядко биват
ангажирани тялото (tinea corporis) или главата (tinea capitis).
по краката засягат най-повърхностния, рогов слой на кожата.
Предпочитани места за тяхното развитие са най-влажните и топли, слабо
проветрявани участъци. Обичайно инфекцията започва със засягане на
пространството между четвърти и пети пръст на крака, последвани от това
между четвърти и трети. При липса на своевременни мерки и при подходящ
терен за развитие, те постепенно обхващат и останалата част от
стъпалото. Гъбичките по краката водят до задебеляване на епидермиса,
лющене на кожата, сърбеж, болезнено нацепване, неприятна миризма. Не
всеки развива тинея педис. Смята се, че за това има известна
предразположеност. Такава със сигурност е налице при нарушен имунитет,
особено при диабетици.
На първо място лечението изисква мерки от общ характер –
смяна на обувките, подбирането на такива от естествени материи, смяна
на чорапите няколко пъти на ден. Обработка на чорапите с висока
температура – изпиране с гореща вода, гладене. Редовна смяна на спално
бельо и хавлии и съответната им обработка. Ежедневно измиване на
краката с вода и сапун и щателно подсушаване. Нужно е и хигиенизиране
на мокрите помещения, избягване ходенето боси по бани, басейни, сауни и
др. подобни. Тези мерки се отнасят и в случаите, при които гъбична
инфекция засяга друга част на тялото – ежедневна смяна на бельото,
понякога неколкократно дневно според нуждите, сезона, физическото
натоварване и изпотяването. Редовно измиване със вода и сапун,
изпирането на дрехите с гореща вода, дори гладене на всяка дреха,
включително бельото преди носенето му.
се налага използването и на медикаментозни средства, прилагани локално,
а в по-тежките случаи и системно. Повърхностно се прилагат различни
видове мази, кремове, гелове, съдържащи противогъбични средства.
Последните се смята, че проникват по-добре в кожата. Средства за
локално приложение са имидазоли – кетоконазол, миконазол, както и алиламини – тербинафине, нафтифин,
според някои специалисти с по-добър ефект. Противогъбично действие имат
още ундециленовата киселина, както и мази на Whitfield с бензоена и
салицилова киселина. Средствата с локални кортикостероиди не се
препоръчват. Счита се, че могат да влошат състоянието.
на гъбичките по краката е трудно и продължително. То трябва да се
допълва задължително от общите мерки и да се продължи поне месец след
овладяване на симптомите. Обиконовено след като последните изчезнат,
лечението се спира и често се наблюдават рецидиви на заболяването.
Медикаменти през устата се включват при по-изразена симптоматика. Към
тях се отнасят препарати, съдържащи итраконазол, флуконазол и
тербинафин.