Бъбречна недостатъчност

Поставянето на диагнозата „хронична бъбречна недостатъчност“
се осъществява възосновата на клиничен преглед при лекар-специалист и
извършването на редица лабораторни и инструментални изследвания.
Понякога тази диагноза не може да бъде поставена в рамките на един
преглед, а е необходимо известно проследяване на пациента от страна на
лекаря.

В началото лекарят ще Ви разпита внимателно за вашите оплаквания,
тяхната характеристика, начина, по който са се появили, факторите,
които ги облекчават или засилват и др. Важна е информацията за
прекарани в миналото или съпътстващи бъбречни заболявания и аномалии,
захарен диабет, артериална хипертония или системни автоимунни
заболявания, прием на лекарства (какви, по какъв повод, в каква
дозировка), наличие в семейството на болни с бъбречни заболявания и др.
След това лекарят ще Ви прегледа внимателно, като обърне внимание на
евентуалните белези на бъбречно страдание. След това нефрологът ще
назначи редица изследвания, най-честите от които са:

-рутинни кръвни изследвания – те могат да сочат
анемия (намляване на броя на червените кръвни клетки и на
хемоглобиновото им съдържание), намаляванена броя на тромбоцитите
(кръвните плочици) и белите кръвни клетки
-биохимични изследвания на кръвта –
повишение на серумния креатинин, урея и пикочна киселина (това са
основните азотсъдържащи отпадни продукти, които се изследват в кръвта),
освен това могат да покажат спад на плазмените протеини и др.
-количество на електролитите в кръвта (калий, натрий, хлор, фосфор, калций)

-изследване на киселинно-алкални показатели на кръвта (pH и други)

-изследване на нивото на някои хормони в кръвта (напр. хормонът на околощитовидните жлези-паратхормон)

-количествено и качествено изследване на урина
– в тази рубрика влизат редица методи, които измерват общото количество
урина, отделено за 24 часа, относителното тегло на урината (показател
за способността на бъбреците да концентрират и разреждат), обременяващи
бъбреците тестове, -изследване на киселиноста на урината (pH), 24-часово
изследване на азотни тела (така се изчислява важният показател
„клирънс“ на креатинина), определяне на количество белтък, клетки и
цилиндри в урината и др. Характерът на част от тези изследвания може да
наложи хоспитализирането на пациента за определен период от време.
-ехография на бъбреци и отделителна система
– ехографията е инструментално изследване, което използва ултразвукови
вълни, които се излъчват от уред, отразяват се от вътрешните органи,
след което се регистрират от уреда, анализират и преработват под
формата на образ на монитор. Ехографското изследване на бъбреците дава
важна информация за размерите им, структурата им, очертанията, наличие
на повечето малформации и т.н. Обикновено при хронична бъбречна
недостатъчност бъбрците имат характерен ехографски образ. Ехографското
изследване на отделителната система дава информация за наличие на
бъбречни камъни или други пречки в оттичането на урината, състоянието
на пикочния мехур и др.
-ехокардиография за оценка функцията на сърцето, рентгенография и измерване на костна плътност за оценка състоянието на костите и някои стави и

различни
групи изследвания (микробиологични, имунологични, биопсични,
кръвни-биохимични и др.) за откриване на заболяването, довело до
състоянието на хронична бъбречна недостатъчност, ако до този момент
това не е изяснено.

Лечението на хроничната бъбречна недостатъчност е сложно и
комплексно, съобразено с тежестта на заболяването в различните му
стадии. Във стадиите предхождащи бъбречната декомпенсация и тежка
уремия се прилага консервативно лечение, което има за цел да намали
прогресията на бъбречната недостатъчност, да понижи концентрацията и
вредните ефекти на отпадните азотсъдържащи вещества и да възстанови
нарушенията в оптималната вътрешна среда на организма. В крайните
стадии на хроничната бъбречна недостатъчност методите на
консервативното лечение се оказват недостатъчни сами по себе си и
тогава в комбинация с някои от тях се прилагат методите на диализа и
филтрация на кръвта. Това не е окончателно лечение на болестта. В
крайния стадий на бъбречната недостатъчност единствен шанс за
окончателно излекуване носи бъбречната трансплантация.
Трансплантирането на бъбрек изисква специфично поддържащо лечение и
наблюдение от специалист, продължаващи до живот.

-лечение на основното заболяване, довело или
водещо до хронична бъбречна недостатъчност. Такова лечение се прилага
независимо от стадия на бъбречната недостатъчност. Например, прилагат
се антибиотици за лечение на хроничен пиелонефрит, имунопотискащи
лекарства и кортикостероиди в различни схеми за лечение на
гломерулонефритите, осъществяване на добър контрол на кръвната захар
при диабет, адекватно лечение на артериалната хипертония, спиране на
приема на токсични за бъбреците медикаменти и т.н.
-спазване на специална диета – за намаляване
количеството на краетинина, уреята и другите азотсъдържащи отпадни
вещества се прилага ниско белтъчна и същевременно богата на важни
аминокиселини диета. Намаляването на белтъците облекчава много от
оплакванията, освен това намалява „амортизацията“ на все още здравата,
работеща на „по-високи обороти“ бъбречна тъкан. Дневният прием на
белтъци не трябва да надвишава 0,5 грама/кг телесно тегло (за сравнение
здравите хора трябва да поемат поне 1,5 грама белтъци/кг телесно тегло
дневно). В компенсираната фаза не са необходими толкова строги
ограничения. Сравнително лесен начин за практическо осъществяване на
такава диета е прием на вегетариански продукти с набавяне на важни
животински аминокиселини. Такива могат да се набавят и под формата на
специални за тази цел хранителни добавки като „Ketosteril“ , която
съдържа безазотни кетоаналози на най-важните за организма
аминокиселини. Друго изискване е богата на калории храна, отговаряща на
енергийните нужди. Препоръчва се ограничаване на фосфатите (предимно за
сметка на млякото и млечните продукти). Трябва да се избягва приемът на
храни, богати на калий (картофи, варива, банани, кайсии) и умерено да
се ограничи приема на сол. При някои от формите на хронична бъбречна
недостатъчност бъбреците губят много сол и възстановяването на
адекватно отделяне на урина се възстановява само от набавянето на
неободимата сол с храната. В полиуричната фаза на болестта отделянето
на голямо количество урина за денонощието само по себе си налага
компенсиране чрез пиене на много течности.
стимулиране на отделянето на урина за
намаляване концентрацията на урея: това се прави при строг контрол на
водно-електролитното равновесие в организма. Стимулирането се
осъществява с помощтта на комбинация от бримкови (Furosemid) и тиазидни
диуретици (група лекарства, които улесняват отделянето на урина).
Никога не се прилагат калий-съхраняващи диуретици, тъй като и
повишаването на и без това завишения серумен калий може да причини
внезапна сърдечна смърт.
-контролиране и регулиране на електролитното и алкално-киселинното равновесие
в организма: редовно се проследяват стойностите на серумния натрий,
калий (на него се обръща специално внимание), хлор, калций и фосфор и
отклоненията се коригират своевременно. Същото се отнася и за
киселинно-алкалните показатели, тък като обикновено при бъбречна
недостатъчност се наблюдава склонност към развитие на метаболитно
подкисляване на кръвта (ацидоза). Корекцията на ацидозата става
най-често чрез прилагане на бикарбонати (Acetolyth).
-избягване приема на лекарства, които се преработват и излъчват през бъбреците или съобразяване на промените в действието и концентрацията им, следващи от увреденото състояние на бъбреците.

-лечение на артериалната хипертония
(повишеното кръвно налягане) – тя може да бъде както причина така и
следствие от бъбречната недостатъчност. Лечението и се осъществява с
комбинация от различни групи медикаменти, като приоритет се отдава на
лекарствата от класа на ACE инхибиторите (лекарства потискащи
действието на един вид ензим), за които е доказано, че играят предпазна
роля спрямо бъбреците. В крайните стадии на бъбречната недостатъчност
хипертонията се лекува с диализа.
-лечение и профилактика на костните промени
– осъществява се чрез намаляване на фосфатите (чрез диетата или с
помощта на свързващи ги вещества), заместително лечение с калций и
активната форма на витамин D3-Калцитриол, прилагане на препарати от
групата на бисфосфонатите и др. Целта е да се премахнат болките в
костиет и да се поддържат нормални кръвни стойности на калция и
фосфатите в кръвта.
-лечение на бъбречната анемия – освен с
другите гореупоменати методи на лечение бъбречната анемия в днешни дни
се коригира с прилагането на човешки рекомбинантен (създаден от
микроорганизми чрез генна технология) хормон-еритропоетин , който се
произвежда от нормалните бъбреци. Като подкожни инжекции тези препарати
се прилагат по схема в комбинация с желязо, а понякога и с фолиева
киселина) както в преддиализния стадий така и при пациенти на хронична
диализа.