Бурсит
Бурсите са сплескани торбовидни структури, изпълнени с малко
количество течност, наречена синовиална (почти същата като тази,
намираща се в ставите).
Бурсите са разположени на много места в човешкото тяло (предимно
около ставите), където се осъществява движение между две равнини и
разделят едни от други част от повърхността на костите и прилягащите
върху тях мускули или сухожилия (дълбоки бурси) или кожа и движещите се
под нея сухожилия (повърхности бурси).
Бурсите са таппицирани отвътре от тънка мембрана, наречена
синовиална, която произвежда малкото количество течност. Някои бурси
имат директен контакт със ставите, до които се разполагат. В човешкото
тяло има около 160 бурси. Дълбоките бурси са
налице при раждането, докато повърхностните бурси се развиват за месеци
до години след раждането, на местата, където съществува триене.
Бурсите намаляват триенето и омекотяват движенията между
костите, сухожилията и другите тъкани. Най-големите бурси се разполагат
под сухожилията около големите стави като рамо, лакът, тазобедрени
стави (хълбоците) и колене. Някои от по-важните бурси са следните:
-бурса на рамото: субакромиална бурса, разполага
се между долната повърхност на акромиона (изпъкналата костна част на
рамото) и разположените там връзки и мускулите на ротаторния маншон,
които обвиват главата на раменната кост. Тази бурса омекотява
движенията в рамото, предимно отвеждането на горния крайник встрани от
тялото.
-бурса на лакътя: бурса на олекранона, разполага се между костната изпъкналост на лакътя и лежащата над нея кожа.
-бурса на хълбока:
трохантерна бурса, разполага се между най-силно изпъкналата костна част
отстрани на бедрото (големият трохантер) и приплъзващите се над нея
сухожилия, мускули и фасции.
-бурса на седалището: ишиална бурса, разполага се между най-изпъкналата част на седалищната кост и разположената над нея мускулатура на седалището.
-бурса на петата: ретрокалканеална бурса, разполага се между изпъкналата кост отзад на петата и Ахилесовото сухожилие, което се залавя там.
-бурси на коляното:
перипателарна бурса – разполага се между капачката на коляното и
лежащата над нея кожа; бурса на „pes anserinus“ (пачи крак) – разполага
се между сухожилията от вътрешнодолната част на коляното и подлежащата
кост; инфрапателарна бурса, разполага се между дебелото сухожилие,
свързващо долния полюс на капачката и подбедрицата и подлежащата кост.
илиопсоасна бурса: това е най-голямата
бурса в тялото, разполага се между предната повърхност на тазобедрената
става лежащия върху нея мускул илиопсоас.
се между долната повърхност на акромиона (изпъкналата костна част на
рамото) и разположените там връзки и мускулите на ротаторния маншон,
които обвиват главата на раменната кост. Тази бурса омекотява
движенията в рамото, предимно отвеждането на горния крайник встрани от
тялото.
-бурса на лакътя: бурса на олекранона, разполага се между костната изпъкналост на лакътя и лежащата над нея кожа.
-бурса на хълбока:
трохантерна бурса, разполага се между най-силно изпъкналата костна част
отстрани на бедрото (големият трохантер) и приплъзващите се над нея
сухожилия, мускули и фасции.
-бурса на седалището: ишиална бурса, разполага се между най-изпъкналата част на седалищната кост и разположената над нея мускулатура на седалището.
-бурса на петата: ретрокалканеална бурса, разполага се между изпъкналата кост отзад на петата и Ахилесовото сухожилие, което се залавя там.
-бурси на коляното:
перипателарна бурса – разполага се между капачката на коляното и
лежащата над нея кожа; бурса на „pes anserinus“ (пачи крак) – разполага
се между сухожилията от вътрешнодолната част на коляното и подлежащата
кост; инфрапателарна бурса, разполага се между дебелото сухожилие,
свързващо долния полюс на капачката и подбедрицата и подлежащата кост.
илиопсоасна бурса: това е най-голямата
бурса в тялото, разполага се между предната повърхност на тазобедрената
става лежащия върху нея мускул илиопсоас.
Бурситът представлява възпаление на която и да е от бурсите в човешкото тяло.
Всяка една от бурсите може да се възпали.
Възпалението на околоставните торбички води до дразнене на тъканта,
тапицираща отвътре стените им, при което тя става груба и произвежда
по-голямо от нормалното количество течност.
Нормално синовиалната течност в невъзпалената бурса има много малък
обем и стените на тази „приплесната“ торбичка се плъзгат гладко една
спрямо друга, като улесняват движението на структурите, между които
бурсата се намира. При възпалената бурса повишеното налягане в нея
(увеличено количество течност в ограничен обем) и загрубелите стени
нарушават функцията и предизвикват болка при движение.
Възпалението може да се причини от различни фактори. Ако
възпалителният процес продължи дълго време, това може да доведе до
отлагане на калциеви кристали в бурсата (това най-често се наблюдава в
бурсата на рамото).
Бурситът може да бъде както остър (започва бързо, оплакванията са силно изразени и спонтанно или с лечение отминава), така и хроничен (продължава дълго време, оплакванията са по-слабо
изразени или се засилват на пристъпи.
Лечението на бурсита зависи в най-голяма степен от поставянето на точна диагноза и точното определяне на причината за бурсита.
От първостепенно значение да се прецени, дали бурситът е инфекциозен, т. е. дали проникването на болестотворен микроб в бурсата е причина за възпалението и.
Други фактори, от които зависи избора на лечение са: тежестта и
давността на оплакванията (дали бурситът е остър или хроничен),
възрастта на болния и общото му състояние, наличието на други
заболявания (напр. тежки системни заболявания като ревматоиден артрит и
захарен диабет).
В по-голямата част от случаите, когато не се касае за инфекциозен
бурсит, лечението се припокрива с мерките, описани по-горе като първи.
В допълнение лекарят може да предпише физиотерапия, в която по преценка
на лекар-специалист се прилагат студолечение, топлолечение, ултразвук,
йонофореза и др. Важна част от комплексното лечение е баланса между
ограничаване на движенията в засегнатата област и извършването на
упражнения, които имат за цел да възстановят обема на движение и силата
на мускулите. Трябва да се избягва пълно обездвижване, тъй като то може
да доведе до образуване на сраствания около ставите и сухожилията,
което предизвиква “ замръзване “ на ставата.
Наред с вземане на течност за изследване от бурсата със спринцовка
и игла, може да се изтегли цялото налично количество течност, което ще
облекчи напрежението в бурсата и съответно болката. Това е само част от
общото лечение.
При неповлияване на симптомите от споменатото лечение, лекарят може
да извърши инжектиране на мощно противовъзпалително лекарство
(кортикостероид), придружено или не с местно обезболяващо средство
(локален анестетик), вътре в засегнатата бурса или в тъканите около
нея. Това лечение обикновено е много ефективно, но въпреки това
симптомите могат да се появят отново след известно време.
Инжектиранията на тези препарати не трябва да се прилагат твърде често
(не повече от 3 пъти годишно при интервал между инжекциите поне 30
дни).
При неповлияващ се от споменатото дотук лечение бурсит, при често
рецидивиращи (появяващи се отново и отново) оплаквания, лекарят може да
предприеме хирургично лечение, при което стените на засегнатата бурса
се срязват или изрязват изцяло. Това лечение ликвидира изцяло
оплакванията от страна на тази бурса. Може да се наложи хирургично
лечение за отстраняване на калциевите отлагания.
При инфекциозния бурсит, наред с изтеглянето със спринцовка и игла
на течност за изследване се предприема и изтегляне на гноевидната
възпалителна течност от бурсата. Чрез микробиологично изследване се
определя причинителят на инфекцията и към кои антибиотици е
чувствителен той. Инфекцията се лекува с антибиотици, обикновено под
формата на таблетки или капсули, но ако състоянието на пациента е доста
увредено или са налице съпровождащи тежки заболявания, антибиотичното
лечение може да се проведе по венозен път в болнични условия. Може да
се наложи хирургично лечение, при което се отстранява напълно
възпалената околоставна торбичка.
