Биполярното афективно разстройство
Разстройство, характеризиращо се с повтарящи се епизоди,
при които настроението или равнището на активност на болния са
същестено нарушени. Тези нарушения в някои случаи се изразяват в
повишаване на настроението, увеличена енергия и активност (мания,
хипомания), а в други- в понижаване на настроението, намалена енергия и
активност (депресия).
В различните терапевтични и диагностични школи разстройството е наричано Манийно-депресивна психоза, Циклотимия и Циклофрения.
В последната редакция на международната класификация на болестите е
прието наименованието Биполярно афективно разстройство, от една страна
за да има единност на диагностиката в света, от друга страна, за да се
избегне погрешната асоциация на заболяването с Шизофрения поради
съдържащите се в терминологията понятия като психоза, -френия.
Депресивни състояния
Състояние, което се характеризира с трайно подтиснато
настроение, чувство на разбитост, безнадеждност, възбуда, страх,
обезсърчение. От следните десет критерия трябва да са изпълнени минимум
седем:
-безапетитие или загуба на тегло минимум 1кг. през последната седмица или 5 кг. през изминалата година
-проблеми със съня, като безсъние, ранно събуждане или увеличена нужда от сън
-липса на енергия, например изчерпаност, умора или локализирани усещания за дискомфорт (например неспокойствие в гърдите)
-вътрешно напрежение или увеличени задръжки (преживявана от пациента притесненост)
-загуба на интереси към обичайните дейности или намалена сексуалност
-упреци към себе си или чувство на вина, страхове, мисли за обедняване или болест
-оплакване от намалени мисловни функции (забавяне на мисловния процес, себевглъбяване), оплаквания от нарушена концентрация
-постоянни мисли за смърт, включително желание за смърт
-дневни колебания със сутрешно задълбочаване или ясно вечерно подобряване на състоянието;
усещане за липса на чувства или за вътрешна празнота
Депресивен епизод с психотични симптоми
– по-тежка форма на депресията. Погрешните интерпретации и вярвания
стават интензивни и често нелепи. Болните се самообвиняват за
непростими грешки и позорящи ги постъпки. Могат да имат идеи за
обедняване и разорение, или убеждения, че страдат от тежко телесно
заболяване, че вътрешните им органи не работят и др.
Възстановяванетомежду епизодите по правило е пълно и
заболяемостта е сходна при двата пола. Пациентите само с мания се
класифицират като биполярни, тъй като болни страдащи само от повтарящи
се епизоди на мания се срещат рядко, според фамилната история,
предболестната личност, възраст на начало на заболяването и прогноза
приличат на биполярните с мания и редки депресивни епизоди.
Биполярното афективно разстройство често започва с депресия
(75% при жените и 67% при мъжете) и е повтарящо се заболяване.
Депресивните епизоди продължават средно около шест месеца. Повечето
пациенти преживяват и депресивни и манийни епизоди, само около 10-20%
имат само манийни епизоди. Манийните епизоди имат типично остро начало
(часове, дни), но могат да стихнат за няколко седмици. Не лекуван
маниен епизод продължава средно около 3 месеца При прогресия на
заболяването, времето между отделните епизоди има тенденция да се
съкращава. След около 5 епизода, интервалите между тях често се
стабилизират на 6 до 9 месеца. Някои пациенти с Биполярно афективно
разстройство имат бързо циклиращи епизоди.
Лечение
Основната група медикаменти са т. нар. тимостабилизатори (стабилизатори на настроението).
Това са препарати, които имат стабилизиращо действие върху емоциите и
останалите психични процеси. Извън пристъпите на мания или депресия
тази група лекарства имат регулиращ и профилактичен ефект. Основни
представители на групата са Литий, Карбамазепин и солите на валпроевата
киселина. Тези препарати намаляват продължителността и броя на
болестните фази и удължават светлите интервали. По време на болестен
епизод, особено когато е свързан с психотични симптоми допълнително се
прилагат антипсихотични медикаменти и/или антидепресанти, съобразно
полярността на пристъпа (мания или депресия).
Във фазата на
профилактика освен медикаментозната терапия значение имат и
психотерапевтичните интервенции и рехабилитация, включващи обучение на
пациента и неговите близки в ранно разпознаване на симптомите и
навременно специфично лечение. Това дава възможност за по-добра
дългосрочна прогноза и намалява рисковете от инвалидизиране и социална
дисфункция.
