Бедрена херния

Бедрената херния представлява
излизане в подкожието на коремни органи, покрити с париетален
перитонеум през феморалния канал. Носи името си от анатомичната област,
в която се формира. Бедрената херния е винаги придобита. Среща се
по-често при жени след 40 годишна възраст.

 

Етиология:

-Причини от общ характер:
-Предразполагащи фактори: пол, възраст, наследственост, телосложение,
охраненост, бременност. Хернии възникват по-лесно при хора със слаба
мускулатура на коремната стена.
-Предизвикващи фактори: повишаване на вътрекоремното налягане при физическа работа, напъни за микция и дефекация, кашлица.
-Причини от локален характер: особености в анатомичното устройство на бедрения канал.

 

Анатомия:
Феморалният канал заема медиалната част на lacuna vasorum, през която
големите кръвоносни съдове преминават от малкия таз към бедрото. През
нея преминават също лимфни съдове и се разполагат лимфни възли.
Бедреният канал има дължина 1-2 сm. В изправено положение има почти
вертикална посока, като латерално се ограничава от v. femoralis,
медиално от lig. lacunare, отзад от pectin ossis pubis, а отпред от
lig. inguinale. Каналът има два отвора:
– външен отвор (hiatus
saphenus) – образува се от повърхностния слой на fascia lata. През този
отвор преминава v. saphena magna и се влива във v. femoralis.
–
вътрешен отвор, бедрен пръстен (anulus femoralis) – ширината му (т. е.
разстоянието между v. femoralis и lig. lacunare) е 1.2 сm при мъжете и
1.8 сm при жените. В областта на бедрения пръстен перитонеумът хлътва и
се образува ямка – fossa femoralis. При повишено вътрекоремно налягане
коремни органи могат да избутат париеталния перитонеум през бедрения
пръстен и да се спуснат заедно с него до hiatus saphenus. Възниква
феморална херния.

 

Елементи на хернията:

– Херниален отвор – отвора на коремната стена, през който преминава херниалния сак.
-Херниален сак – образува се чрез пролабиране на париеталния перитонеум
през херниалния отвор в подкожието. Представлява тънка, прозрачна ципа,
покрита с плосък епител. Може да има най-различна форма – крушовидна,
конусовидна, кълбовидна и др. Херниалният сак се състои от шийка, тяло
и дъно.
-Херниално съдържимо – най-често в херниалния сак
попадат тънко черво, което е с дълъг мезентериум и е лесно подвижно,
голямо було, по-рядко дебело черво (цекум, сигма) и др.

 

Клинична картина:
Болните се оплакват от теглеща болка в слабинната област. Може да има
гадене, повръщане, подуване на корема, дизурични смущения. Появява се
окръглена подутина с малки размери, до орех или кокоше яйце,
разположена винаги под lig. inguinale. В легнало положение хернията се
прибира спонтанно. Феморалната херния се заклещва по-често от
ингвиналната. Бедреният канал е тесен и картината на заклещването е
бурна. За 3-4 h настъпва некроза.

 

Диагноза: Поради малките размери хернията може да не се разпознае.

Диференциална диагноза: Прави се с: ингвинална херния, абсцес на m. psoas, варикозен възел на v. saphena magna, аневризма на a. femoralis.

Лечение: Лечението на бедрената херния е оперативно. Може да се използва феморален, ингвинален или абдоминален достъп.

 

Профилактика:
Укрепване на коремната стена чрез спортуване, туризъм. Избягване на
напъни, своевременно лечение на кашлица, запек, намаляване на телесното
тегло.