Артрозата представлява болестно състояние на една или повече стави и възниква когато ставният хрущял е увреден или износен. След засягането на ставния хрущял настъпва вторично увреждане
на подлежащата кост и възпаление на ставната обвивка (капсулата) , съпроводено в повечето случаи от свиването и.
Немскоговорящите автори използват термина „артроза“ и
наблягат на дегенеративните (свързани с износване) промени в
структурите на ставата и главно на хрущяла, докато англосаксонските
автори използват термина „остеоартрит“ за същото състояние,
акцентирайки върху клиничната изява на заболяването, съответстващи на
възпалителни промени в синовиалната обвивка на ставата, съпровождащи на
определени етапи износването на хрущяла.
Това е най-честият артрит, засягащ милиони хора в световен
мащаб. Преди 45 годишна възраст са засегнати повече мъже, докато след
55 годишна възраст преобладава женският пол.
Всеки човек развива артрозни промени и такива могат да се
наблюдават при рентгеново изследване при 50% от хората над 40 годишна
възраст, като на практика над 65 годишна възраст няма човек без
артрозни промени в някоя или някои от ставите. Оплаквания, обаче, има
едва при 25 % от засегнатите хора.