LSD е най-разпротраненият халюциноген. Получава се по синтетичен път от алкалоиди, извлечени от паразитната гъбичка-мораво рогче. Приема се орално в таблетна форма.
Необходими са изключително ниски дози за постигане на мощен ефект. Ефективната доза е в интервала от 100 до 500 микрограма. Смъртоносна е доза над 10-12000 микрограма, въпреки че такива предозирания почти не са описани в световната литература.
За баща на субстанцията се приема химикът Алберт Хофман. Без да предполага ефектите на LSD, той поглъща ниски дози от веществото, което, за негово изумление, съвсем изкривило представите му за реалност в следващите няколко часа. В последствие, химикът приема субстанцията няколко пъти като споделял изживяванията си на своята асистентка, която прилежно ги записвала. Според някои източници Алберт Хофман е давал LSD и на децата си.
В световен мащаб, след откриването му, LSD предизвикал огромен интерес. Стартирани са многобройни научни експерименти с веществото. Военните брутално са го прилагали във високи дози като серум на истината. Психиатрите са го приемали, за да разберат по-дълбоко своите пациенти. Общественици и хора на изкуството са употребявали LSD почти ежедневно.
Интересен факт е, че американският писател Кен Киси като студент се записва за пари в проект на ЦРУ за експериментално прилагане на LSD върху цивилни и военни. Изживяването разтърсило младия човек и го вдъхновило да напише най-забележителната си творба-‘Полет над кукувиче гнезно’.
След прием на LSD, ефектът настъпва за 30-90 минути и се запазва за 6-12 часа. Тези времеви интервали са много относителни и звисят индивидуални биологични характеристики, погълната доза, дори от социални и културни фактори.
След първоначалната широка употреба на субстанцията, в последствие тя била забранена навсякъде по света. Това стопирало по-детайлизирани проучвания за екзактният механизъм на действие на LSD. Ето защо, днес, има много теории за мозъчното действие на LSD, но нито една от тях не може да претендира за абсолютна достоверност.
Най-разпространено е схващането, че LSD повлиява серотониновата и допаминовата мадиация в мозъка. На практика това променя баланса на всички невромедиатори и регулаторни вериги в централната нервна система. Най-ангажираните мозъчни структури са префронталната кора и хипокампът.
Ефектите са физически и психологически. Сред физическите са повишена секреция на слюнка, потооделяне, замаяност, изостряне на сетивата, ледени тръпки, изчервяване на лицето и др. Психологическите ефекти са изключително разнообразни. Те са плод на интерпретацията на изживяванията в субективната реалност.
Загубва се контактът с реалността. Съзнанието се освобождава от оковите на егото, извисява се и се разширява от степен на сливане с хора и предмети до пълна загуба на границите на личността. Представата за време и място се размива от мощни халюцинации, въвеждащи съзнанието в други измерения. Емоциите се сменят диаметрално, а музиката има много силно влияние върху преживяванията. Понякога сетивата се сливат и музиката се визуализира в пространството.
Обстановката и компанията, в която се намира употребяващият LSD са важна за емоционалния ход на халюцинациите. Ако лицето се намира в тясна и шумна стая с много хора, халюцинациите и преживяванията могат да бъдат ужасяващи и да предизвикат паническа атака (т.н. bad trips-лоши пътувания). Много лица употребяващи LSD го приемат в приятна компания в уютни и просторни помещения с лека фонова музика или сред природата.
Лицата, изживели негативни емоции след прием на LSD, никога повече не се връщат към него. От друга страна, тези, изпитали позитивните му ефекти върху съзнанието, твърдят, че ЛСД е пречупил и променил живота им, извисявайки ги към по-висше ниво на съществуване.
Халюциногените не водят до физическа завиимост и абстинентни симптоми, но е възможно да се развие психологическа зависимост към ефектите им, свързани с разширяване на съзнанието и това да доведе до редовната им употреба. Толерантност се развива след 2-3 последователни приема, но бързо изчезва след 3-4 чисти дни.
При предозиране е възможна остра интоксикация, протичаща с мощни илюзии и халюцинации на фона на ясно сзнание, деперсонализация и параноидни идеи. Състоянието се характеризира и със соматични прояви като тахикардия, замъгляване на зрението и кординационни разстройства. В такива случаи 20 мг. Диазепам през устата успокояват състоянието за 20-30 минути.
Според някои учени съвсем нищожна част от приетото вещество остава складирано в мозъка и гръбначно-мозъчната течност. Така те обясняват възникващите дни или месеци след последния прием халюцианации и субективно силни спомени, преживяни по време на приема. Тези преживявания на епизоди от интоксикацията (flashbacks) се появяват внезапно при ясно сзнание. Ако са прекалено чести, медикаментозно се повлияват от бензодиазепини.
Много религиозни течения придават сакрален смисъл на състоянието, предизвикано от употребата на LSD. Смята се, че подобно състояние постигат опитните будиски учители чрез медитация. Ванга също е твърдяла, че пътува през измеренията. Все пак, повечето от нас са все още на Земята и подобни злоупотреби с вещества едва ли притежават здрав социален смисъл!