Често следродилният период (пуерпериум) може да протече със смущения във физиологичната инволюция на органите. Заболяванията могат да се разделят на генитални и ектрагенитални.
1. Недостатъчно обратно развитие на матката – субинволюция
При нормално протичащ пуерпериум матката постепенно намалява своите размери и е трайно контрахирана. Възможно е при патологични отклонения да настъпи субинволюция – матката остава с по-големи размери от обичайните за срока. Причините могат да бъдат различни: възпалителни процеси, преразтягане на маточната мускулатура, задържани плацентарни части.
Пълните тазови резервоари също смущават обратното развитие на органа.
Диагнозата се поставя на базата на ежедневно наблюдение.
2. Задръжка на лохиален секрет – лохиометра
Характеризира се с неравномерно или силно намалено отделяне на лохии. Механични пречки за задръжка на лохиите могат да бъдат събрани в цервикалния канал съсиреци и ципи, миоми, цикатрикси. Пълният пикочен мехур и ректум също подпомагат задръжката.
Клинично лохиометрата се изявява с мековата и болезнена матка, разположена по-високо в коремната кухина. Лохиите са оскъдни. Задръжката им предразполага възникването на инфекции, протичащи с влошено общо състояние и фебрилитет.
3. Заболявания на пикочните пътища
След раждане обикновено уринирането е затруднено или може напълно да липсва. Пикочният мехур на жената е препълнен, но тя не усеща позив. Задържаната урина създава условия и за развитие на възпаление на пикочния мехур – цистит.
Необходимо е жената да стой в изправено или седнало положение. Добър ефект оказва поливането на външните полови органи с вода или слушането на шума от течаща вода в помещението. При липса на резултат се прибягва до катетеризация.
При раждане на едър плод и след налагане на форцепс е възможно да настъпи травма на пикочния мехур. Клинично се изразява в незадържането на урина – изтича постоянно, на малки капки или изтича при компресия на пикочния мехур при кихане, кашлица, смях. Това разстройство обикновено е преходно и отшумява в рамките на 7 до 10 дни.
4. Тромбоза в следродилния период
Тромбозите засягат по-често повърхностните и дълбоките вени на долните крайници. Предразполагащи фактори за образуването им са: забавения кръвоток вследствие на залежаване, клапна инсуфициенция, промените в количеството на фиброногена и албумините по време на бременността.
Тромбозата на повърхностните вени се открива лесно – лек оток и болезненост на крайника, синьо-виолетов цвят на мястото на образуване на тромба. Прогнозата е добра.
Тромбозата на дълбоките вени на долните крайници и таза е по-трудна. Това състояние е опасно поради възможността от откъсването на тромб, който да причини смъртоносна емболия. Жените задължително трябва да се консултират със специалист по време на бременността. Препоръчват се също и редовни разходки, гимнастика и масажи на долните крайници, за да се избягва забавянето на кръвотока.
5. Инфекциозни заболявания
В следродилният период инфекциите на вулвата и влагалището са доста чести, както и възпалението на матката и аднексите. При разпространението на процеса могат да бъдат обхванати околни тъкани и органи – пикочен мехур, ректум, перитонеум. Най-тежкото усложнение е дифузният перитонит. Профилактиката на инфекциите се състои в добра лична хигиена и перманентно проследяване здравния статус на гениталиите както преди бременността ,така и по време и след нея.
6. Следродилна депресия
Развива се на фона на заболяване преди бременността, което се обостря в пуерпериума. При леката форма се наблюдава понижено настроение, емоционална лабилност и тъга. По-тежките форми протичат с безсъние, песимизъм, постоянна умора, липса на концентрация и чувство за невъзможност за справяне със ситуацията. Необходима е консултация със психиатър. Възстановителният период от следродилната депресия отнема различен период от време.