4 зарази от замърсена питейна вода
Водата има важно значение по отношение на разпространението и предаването на различни инфекциозни заболявания. За някои от тях тя предоставя условия, които им позволяват да останат жизнеспособни дълго време и при попадане в организма на човек да доведат до заболяване. Неслучайно един от важните показатели на водата, които се изследват е нейното микробно число или казано с други думи – броят на микроорганизмите в определено количество от нея. Когато тази норма е надвишена се смята, че водата не е годна за пиене и е нужна допълнителната й преработка.
Голяма част от патогенните микроорганизми се приспособяват да живеят по-продължително време и дори да се размножават във водата. Някои от тях са причинителите на коремния тиф, на шигелозата, някои хепатитни вируси, както и различни причинители на чревни инфекции.
1. Холерата е заболяване, причиняващо се от микроорганизми, които попаднали в червата на човек отделят токсин, който дразни лигавицата им и причинява тежко протичаща диария. Под въздействието на ентеротоксина чревните клетки започват да отделят натрий, а с него повличат и водата, която се съдържа в тях. Стига се до профузна диария, което е съпроводена с екстремни загуби на вода. Настъпва тежка по степен дехидратация и хиповолемия (ниско кръвно налягане). След първите две-три изхождания, съдържанието на фекалиите става воднисто, наподобяващо по консистенция и цвят на оризова вода. Обикновено без примеси на кръв и слуз. С фекалиите се отделят големи количества холерни вибриони. Заразяването се осъществява със замърсена храна или вода, както и предмети от заобикалящата среда. Фактор за предаването са водопроводните мрежи, както и открити водоеми. Възприемчивостта е висока, а траен имунитет не се създава.
2. Причинителят на коремен тиф e Salmonella typhi. Това е микроорганизъм с изразена устойчивост в околната среда и повишени инвазивни свойства. Заразяването става при попадане на бактерии през устата до тънките черва. Епидемиологично значение за разпространението имат здравите носители, при които бактериите остават дълго време в жлъчния мехур и са реална предпоставка за заразяване на други лица. Инкубационният период е в рамките на 3-4 до 30 дни, след което се развива типична клинична картина. Тя се изразява в коремни болки, главоболие и обрив по кожата. Слезката и черният дроб също могат да бъдат увеличени. Диарията не е задължителен симптом, тя се наблюдава по-често при имунокомпрометирани лица. След 2-3 седмици заболяването преминава към възстановителен период с постепенно отшумяване на симптомите. При ненапълно излекувани пациенти се формира предпоставка за хронично заразоносителство.
3. Шигелозата се причинява от бактерии, принадлежащи на род Shigella. Освен чрез вода се разпространява и чрез храна – недобре измити зеленчуци, плодове и други. Шигелите са силно вирулентни бактерии и при поглъщане на дори минимална доза от тях има голяма вероятност да се развие заболяване. Шигелата уврежда основно по-ниско разположените отдели на стомашно-чревния тракт и по-конкретно – дебелото черво. При отделянето на т.нар. шигатоксин се увреждат чревните клетки, като това довежда до разязвявания по лигавицата и съответно наличие на кървави изхождания.
4. Колиентеритите се причиняват от няколко различни типа на бактерията Еscherichia coli. Заразяването става основно по фекално-орален път: чрез замърсена вода, храна, както и заразени предмети. В развиващите се страни представлява една от главните причина за детска смъртност. Освен диария, началото се характеризира с гадене и повръщане. По-редки са случаите, при които се стига до хеморагичен колит (възпаление на дебелото черво, съпроводено с кървави изхождания). Важно е водата, която се консумира да бъде от проверени и доказани източници, а при съмнителни такива се препоръчва да не се използва както за консумация, така и за къпане.
