28дни – толкова са необходими, за да си починем пълноценно. Първите 14
са важни за адаптиране на организма към променените условия – смяната
на дневния режим, климата, надморската височина, обстановката. И едва
след тези две седмици започва истинската почивка. Идеалният вариант е
да има възможност и за 7 дни адаптация за връщане към ежедневния ритъм
на живот и труд. Ако времето за почивка е недостатъчно, организмът не
може да се адаптира и е възможно да се появят проблеми. А при хората,
които работят без отпуска, рискът от появата на сърдечно-съдови
заболявания е по-голям и продължителността на живота е по-кратка. Това
важи особено за перфекционистите и работохолиците.
Хормоните на стреса
Натрупването на негативни емоции предизвиква активизиране на основните
хормони на стреса – адреналин и ацетилхолин. Ако не дадем възможност на
тялото си да почине, и то – пълноценно, последствията могат да бъдат
тежки – невротични и депресивни разстройства, астмоподобни състояния,
гастрит с понижена киселинност и др. При правилна почивка обаче
организмът има възможност за пълно превключване от един вид дейност към
друг. Така почиваме пълноценно, забравяйки за недовършените задачи, а
връщайки се на работа, лесно се адаптираме към работната среда, без да
изпитваме признаците на лека депресия или т.нар. от психолозите
следваканционен синдром, от който страдат по-често хората, които не
харесват и не обичат работата си.
Мигрена зад бюрото
Основните симптоми на следваканционния синдром са отпадналост, умора,
нарушения в съня, раздразнителност, по-трудна концентрация и промяна в
апетита. Това затруднява навлизането в същината на служебните
ангажименти и възстановяването на обичайното темпо на работа. На пръв
поглед е парадоксално – би трябвало след почивката да има повишена
работоспособност, бодрост, вдъхновение и стремеж за преодоляване на
всякакви трудности. А вместо това повечето хора, връщайки се на работа
след лятната отпуска, се оплакват, че не им се захваща с нищо, имат
главоболие, раздразнение и потиснато настроение до степен на апатия.
Хубавото е, че този синдром обикновено продължава не повече от три дни и преминава спонтанно.
Срив на имунитета
Ако депресията след отпуска не отшуми до 2 седмици, се налага да
посетите семейния си лекар за преглед и адекватно лечение. Този синдром
успешно се повлиява с естествени, а не синтетични витамини, есенциални
мастни киселини, утринна гимнастика, слънчеви бани и шоколад.
По-тежките случаи налагат приема на антидепресанти, особено при
пациенти със съпътстващи сърдечно-съдови, мозъчно-съдови,
периферно-съдови и други соматични заболявания. Ако депресията не се
лекува своевременно, тя може да доведе до спад на общия имунитет с до
70%, а това „отключва“ механизма на редица заболявания. Това обяснява
защо след почивка човек може и да се разболее.