Основните характеристики на заболяването са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в реалността.
Наблюдават се отклонения в мисленето и възприятията.
Емоционалните реакции са или несъответни или с чувство на безразличие.
Яснотата на съзнанието, спомена и интелектуалните възможности
обикновено са съхранени, но с течение на времето се наблюдава упадък.
Нарушенията засягат най-основни функции, които дават чувството на човек
за индивидуалност, неповторимост, самостоятелност.
най-добре разпознавания тип, често с него се индентифицират всички
болни от Шизофрения. Характеризира се с неоснователен страх от
преследване, болните са напрегнати, с дезорганизирано поведение,
изглеждат объркани. Могат да споделят че чуват, виждат или усещат неща,
недостъпни за другите. Чувствайки се застрашени могат да нападнат, за
да се защитят.
-кататонна Шизофрения –
характеризира се със значително нарушение на двигателната активност.
Може да се наблюдава негативизъм, заставане в неподвижни пози или
възбуда, както и смяна на възбуда и застиналост.
-хебефренна Шизофрения
– с начало най-често в юношесвото, преди 25г. възраст. Свързана е със
значителен регрес, дезорганизирано поведение. Болните са активни,
хаотични имат лош контакт с околните, често се смеят без причина,
гримасничат.
-проста Шизофрения – началото е
бавно, подмолно и незабележимо. Постепенно болните се затварят в себе
си, стават апатични и безразлични. Губят подтиците, мотивацията си,
желанието за активен и пълноценен живот.
Кои са най-важните симптоми?
Позитивни изкривявания и прекомерност на нормалните функции:
-халюцинации (изкривяване на възприятията)
-разстройство на комуникацията
-дезорганизирано поведение
Негативни симптоми или понижение на нормалните функции:
-бедност на речта
-понижена годност за изразяване на емоции
-загуба на способност за изпитване на емоции
-неспособност да се започне и поддържа целенасочено поведение
-хипоактивност
-снижен афект (настроение)
-пасивност и безинициативност
-снижена жестова комуникация чрез лицеизраз, поглед, модулация на гласа, поза
-лошо самообслужване
-снижена социална активност
Има ли значение наследствеността?
Установено е, че честотата на Шизофрениите сред роднините
по пряка линия са около 4% в сравнение с около 1% при останалите
индивиди.
При проучвания на близнаци е установено,
че почти 70% от податливостта към Шизофрения е следствие на генетични
фактори, в останалите 30% значение имат факторите на средата.
Кои са рисковите фактори?
Шизофрения се установява във всички култури в света.
Известни различия в отделни страни се дължат главно на диагностичните
различия. Парадоксално, болестта присъства в населението, въпреки
намалената фертилност (повечето болни нямат деца поради социалната
инвалидизация, която болестта предизвиква).
Епидемиологичните проучвания установяват, че пациентите принадлежат към ниските социоикономически групи.
Ниският социален статус е резултат, а не причина за шизофренията.
Изследването на социално-икономическото състояние на родители на болни
от Шизофрения показва, че то не се различава съществено от общата
популация.
Половите различия обаче са обект на внимание. Мъжете имат по-ранна възраст на начало и по-неблагоприятно предболестно функциониране, по-изразени негативни симптоми и по-изразени структурни мозъчни абнормности, измерени с невроизобразителни техники. Жените по-често имат афективни симптоми, слухови халюцинации, параноя. По-рядко имат негативни симптоми.
Как може да започне заболяването?
Началния стадий приблизително може да се групира в следните най- чести варианти:
-обедняване на личността
с понижена активност, откъснатост от реалността, мечтателност,
маниерност в поведението, повишено влечение към тайнството, спиритизма,
окултизма и всичко, което откъсва от реалността
-начало с натрапливи идеи,
мъчителен страх от полудяване и загуба на контрол, социална изолация,
поради страх от компрометиране, налудна убеденост в някои телесни
недостатъци
-начало със слабост, чувство на лесна уморяемост, загуба на хигиенни навици, социална изолация, хипохондрични опасения
-начало с емоционална неустойчивост, немотивирани състояния на сълзливост и меланхолия, еротични фантазми. Поведението е маниерно и ексцентрично
Как протича заболяването в активния стадий?
Могат да се регистрират няколко типа на протичане:
– непрекъснато, без пристъпи протичане, с прогресивно обогатяване на
симптомите и нарастващ дефицит на личоността. Завършва с изразен
дефицит на функциониране в обществото. Този тип на протичане се нарича
още злокачествена Шизофрения
-пристъпно-прогредиентно протичане
– болестния процес протича непрекъснато, но на този фон са налице
очертани пристъпи, следвани от епизоди на частично повлияване на
симптомите
-ремитентно протичане – това е
доброкачествен ход на протичане на Шизофренията. При него
разстройството протича с очертани остри пристъпи, завършващи с пълни
ремисии, без дефицит на личността.
-еднопристъпна Шизофрения
– остър пристъп, завършващ с пълно оздравяване или остър пристъп
завършващ с недълбок дефицит на личността, без съществено засягане на
функционирането
-начало с мания или депресия с възбуда, тревожност и витална застрашеност или с апатия, ограничени интереси, желание за самоуийство
-начало с остър шизофренен епизод „налудност на озарението“.
Какво е лечението на шизофренията?
При психичните разстройства става въпрос за болести, при които засягането (нарушена обмяна на веществата) е в мозъка. Основни терапевтични средства, прилагани в терапията на Шизофренията са невролептиците. Те са ефективни при следните прицелни симптоми в острата фаза на лечението:
-психомоторна възбуда-
неконтролируемо моторно, говорно и вътрешно неспокойствие с известна
несръчност, безцелна активност, скачане, разрушителност и сериозни
агресивни прояви
-афективно напрежение- нарушение на възприемането на чувства, изразяването и контрола на чувства, немотивирано чувство за застрашеност
-психотични сетивни измами – слухови, зрителни, мирисни и тактилни халюцинации, болния може да възприема сигналите като външни или идващи от самия него
-налудно мислене
– прогрешни, субективни убеждения, които по никакъв начин не могат да
бъдат коригирани, независимо от реалността и наличните доказателства за
това
-кататонни разстройства- нарушения на
волята, като двигателна застиналост, прекъсване на комуникацията на
болния с околния свят или състояния на внезапна силна възбуда
-психотични нарушения на „Аза“-
собствени мисли и преживявания се преживяват като повлияни или
управлявани отвън до пълна загуба на контрол върху мислите и чувствата
Съвременната психиатрична наука разделя медикаментите наричани в
миналото невролептици на „типични“ и „атипични“ антипсихотици. Втората
група включва нова генерация от медикаменти, които са също толкова
ефективни, но с по-благоприятен профил на странични ефекти. В
описанието на прицелните симптоми, става ясно, че познатите досега
медикаменти са по-ефективни към позитивните симптоми на заболяването и
по-слабо ефективни или неефективни към негативните болестни симптоми.
Целта на фармакологичната индустрия е създаване на медикаменти
отчетливо повлияващи негативните симптоми на Шизофренията, свързани с
дългосрочната инвалидизация на тези пациенти.
Структурирането
и избора на терапевтична стратегия се определят от фазата на
заболяването, предишният „опит“ с медикаменти и тяхната поносимост.
Докато лечението в острата фаза е изключително медикаментозно и има за
цел бързото и пълно овладяване на описаните прицелни смптоми, във
фазата на поддържаща и противорецидивна терапия вниманието е фокусирано
към качеството и продължителността на ремисиите, добрата поносимост към
медикамента и осигуряване на съдействие на пациента за дългосрочното
(понякога да края на живота) лечение.
В тази фаза освен
медикаментозно лечение е важно включването на редица психосоциални
рехабилитационни процедури, ранното връщане на пациента към обичайната
му семейна и трудова среда. Това намалява рисковете от дезадаптация,
изолация и инвалидизиране.