Чести инфекции, засягащи черния дробa

Черният дроб изпълнява ролята на една своеобразна лаборатория за организма, в която освен че се осъществяват процеси на преработка на различни вещества, се извършва и синтез на биологични молекули. Различни фактори могат да окажат вредно влияние върху него и да нарушат фукциите му.

 

Възпалителните процеси са най-честите болестни състояния на черния дроб и се означават най-общо като хепатит. Той може да бъде причинен, както от прекомерната употреба на алкохол, някои лекарства и наркотични вещества, така и от различни инфекциозни агенти – хепатитни вируси, Ебщайн-Бар вирусът, лептоспирози, причинителят на жълта треска и други.

 

Някои от инфекциите могат да протичат остро и да бъдат самоограничаващи се, докато други протичат субклинично или безсимптомно с хронифициране на инфекциозния процес. Възпалението на черния дроб може да бъде огнищно или дифузно, засягащо цялата му структура.

 

Причинените от хепатитни вируси заболявания са с остро протичане, предизвикващи дифузно възпаление на черния дроб. За някои от тях – хепатитен вирус А и Е е характерно, че се предават по фекално-орален път (най-често чрез замърсени ръце или предмети) и същевременно с това не водят до хронифициране на възпалителния процес. Преболедуването води до придобиване на траен имунитет.

 

За разлика от това хепатитните вируси В, С и D се предават по кръвен или полов път, както и т. нар вертикален начин на предаване (от заразена бременна майка на нейния плод). За тези вируси е характерно, че възпалителният процес може да хронифицира в определен процент от изкаралите острия стадий на инфекцията. Хронифицирането е предпоставка за развитие на цироза или първичен чернодробен рак.

 

Други вируси, които могат да засегнат структурата на черния дроб са някои херпесни вируси – този на Ебщайн-Бар, който се смята за причинител на инфекциозната мононуклеоза. Тя се характеризира с увеличение на черния дроб, слезката, някои групи лимфни възли, както и с характерна кръвна картина. Прогнозата е добра, а лечението е основно симптоматично.

 

Цитомегаловирусната инфекция също може да причини развитието на хепатит. Освен черния дроб е възможно да бъдат засегнати някои периферни нерви с последващо развитие на парализа. При засягане на дебелото черво, клиничната картина се изразява със симптомите на улцерозен колит. Възможно е инфекцията да достигне и до мозъка с последващо развитие на енцефалит (възпаление на тъканта на мозъка).

 

Освен вирусите, някои бактерии също проявяват тропизъм (афинитет) към структурата на черния дроб. Пример за такива е причинителят на лептоспирозата. Инфекция, която протича в повечето случаи остро, но при някои се развива тежка клинична форма, позната като болестта на Вайл-Василев, която протича в две фази. Първата от тях се изразява в грипоподобно състояние, което е клинично неразличимо от обикновена настинка. За разлика от това втората фаза се характеризира със засягане на различни органи – бъбреци, черен дроб, като може да доведе до тяхната недостатъчност.

 

Редица паразитни заболявания – малария, амебиаза, шистозомиаза, ехинококоза и други могат да протекат със засягане на черния дроб и съответно да предизвикат развитието на хепатит. При маларията увеличеният черен дроб се съпровожда с увеличение на слезката и появата на висока температура, която се характеризира с пикове и спадове в стойностите си. Анемията също е част от симптомокомплексът, характерен за маларията.

 

Причинителят на амебиаза най-често води до появата на кърваво-слузна диария с възможност за извънчревни усложнения. Засягането на черния дроб може да се представи под формата на дифузен хепатит или чернодробен амебен абсцес (гнойна колекция). За разлика от това ехинококозата причинява основно образуването на кисти в черния дроб, които са изпълнени с паразити.

 

За точна диагноза и адекватно лечение е нужно, както изследване на лабораторните показатели в кръв и урина, така и някои вирусологични и микробиологични изследвания, които да докажат вида на инфекциозния причинител.