Фобии
Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опасност. Пациентът осъзнава ирационалността и неосновтелността на страховото си преживяване, но не може да го преодолее. Като начин за справяне отбягва факторът, който води до появата на фобията.
Приблизително 12% от населението в даден момент от живота си е преживял някакна фобийна проява. Това прави заболяването едно от най-често срещаните в психиатричната практика.
Етиологията на фобийното разстройство остава неизяснена. Разстройството може да започне във всяка възраст, но най-често началото му е през юношеството. До този момент не са доказани биологични и генетични причини за появата му. Съществуват няколко психоаналитични и поведенчески теории, които обаче се приемат от сравнително малко психиатри. Според Зигмунд Фройд появата на фобиите показва една своеобразна слабост на „Азът”, който пропуска неразрешените комплекси на „То”, в резултат на което се проявява и фобийното разстройство.
Основните прояви на състоянието включват:
-постоянен, безпричинен страх от определен обект, дейност или ситуация
-незабавен отговор, изразяващ се в пристъпна тревожност и паника, при среща със съответния фактор
-непреодолимо желание да се избегнат възможните срещи с дадения обект или да се избегнат съответните ситуации
-невъзможност за нормално функциониране при експозиция на фактора, водещ до фобийна проява
Особен вид фобийно поведение е агорафобията. Това представлява страхът от тълпа, от препълнени превозни средства, т.е от тези ситуации, от които човек трудно би излязъл в случай на прилошаване или соматична застрашеност. Когато обаче до пациента има придружител, симптомите на заболяването или са много слабо проявени, или изобщо отсъстват.
Обикновено диагностицирането на заболяването не представлява проблем за опитните психиатри. Самият пациент даже още в самото начало споделя за паническия си страх от дадена ситуация или обект. В някои случаи е удачно да се направят по-подробни изследвания, за да се установи дали всъщност под типичната фобийна изява не се крие някакво соматично заболяване.
Усложненията, свързани с фобиите, не са редки. Обикновено се касае за социална изолация (особено в случаите със социалната фобия), депресия, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Поради това фобиите почти винаги изискват специализирана помощ.
Най-често терапевтичните прояви са насочени в две насоки – медикаментозна терапия и психотерапия. Препарати на избор са антидепресантите, и то най-вече тези, които имат отношение към серотониновата активност. Серотонинът е невромедиаторът, за който се смята, че има съществено значение за приповдигнатото настроение и в голяма степен може да купира чувството на тревожност, безпокойство. От друга страна чисто соматичните прояви на болестта като сърцебиене, гръдна болка, повишено артериално налягане, треперене се повлияват до голяма степен с прилагането на бета-блокери.
Поведенческата терапия се смята, че има по-голямо значение в повлияването на фобийното разстройство. Постепенното излагане на причината за фобията може да доведе до преодоляване на страха. Това излагане обаче трябва да става постепенно, под надзора на специалист-терапевт, без излишна припряност и прибързаност. Понякога този вид терапия отнема години, но в крайна сметка резултатът е повече от добър.
Когнитивно-поведенческа терапия от своя страна има за цел да подобри възможностите на пациента за купиране на панически пристъп при контакт или излагане на фобийния фактор. Обръща се най-вече внимание на контрола върху мислите и чувствата и преодоляване страха и напрежението.
