Цигарите съдържат различни видове изсушени тютюневи листа, най-често с
различно никотиново съдържание, както и ”пълнители”, направени от други
части на растението (напр. стеблото), които така или иначе са
непотребни. За да бъде по-приятно пушенето, се прибавят и някои добавки – захари, ароматизатори, овлажнители.
На пръв поглед те изглеждат доста безобидни, но запалени се превръщат в
куп други токсични съединения, особено вредни когато се комбинират. Вид
мярка срещу вредата от пушенето са въведените за пръв път през 50-те
години на миналия век филтри. Направени от целулоза, те задържат част
от катрана и дима.
Цигареният дим съдържа над 4000 вещества, действащи като иританти или канцерогени.
Част от него се инхалира от пушачите, част бива издишан, което оказва
въздействие и на околните въздържатели, т.нар. пасивни пушачи. Както
всеки друг дим, така и този представлява дисперсна среда, съставена от
газове и частици. Някои от опасните газове са въглероден окис, азотните
окиси, цианиди, амини, формалдехид, акролеин, амоняк, ацетон и др.
Химичната природа на частиците е разнообразна – никотин, фенол, пирен и
бензпирен, бензантрацен, фенантрен, анилин, както и още много
съединения, влизащи в състава на т. нар катран. Особено внимание трябва
да се обърне на съединението бензпирен диол епоксид (BPDE), с доказан
ефект върху ключов тумор-супресорен ген. Въглеродният окис е газ без
миризма и цвят, афинитетът на хемоглобина към който е многократно
по-висок от този към кислорода. Така се понижава и доставянето на
кислород до всички тъкани, включително и най-нуждаещите се – нервна и
миокардна.
Никотинът е алкалоид, предизвикващ зависимост подобно на хероина и кокаина.
Може би не знаем колко е опасен, но един пример би ни дал добра
представа за силата му – 60мг, поставени върху езика, могат да убият
човек за минути. При запалването на цигарата той се изпарява и бива
инхалиран от пушача, след което бързо се разпространява в цялото тяло,
а до мозъка – за по- малко от 20сек. Така, чрез въздействието си върху
централна нервна система, той ускорява сърдечната честота, повишава
кръвното налягане и увеличава кислородната консумация на миокарда.
Съществуват сериозни доказателства от медицинска гледна точка, че
злоупотребата с тютюн е свързана с редица заболявания и състояния.
Пушенето въздейства на почти всеки орган в тялото, влошава качеството
на живота и намалява очакваната му продължителност и е основна причина
за предотвратима смъртност засягаща всяка възрастова група – от
неродени деца до преклонна възраст.
Сърдечносъдовата система система е засегната от високия LDL-холестерол и триглицериди и повишените стойности на артериалното налягане. Тютюнопушенето е водещ фактор в развитието на исхемичната болест на сърцето (ИБС).
При нея, вследствие редуциране или прекъсване кръвоснабдяването на
миокарда, се изявява клиничната симптоматика на стабилната и
нестабилната стенокардия до сърдечен инфаркт. Доказано е, че пушачите
(особено жените) са с 2-3 пъти по-голям риск за внезапен сърдечен
инцидент от непушачите. Той е повишен дори и при тези, палещи минимален
брой цигари дневно. Ефектът на тютюна се изразява в увеличаване
сърдечната честота и кислородна консумация на фона на редуциран
капацитет за окисление на хемоглобина поради инхалирания въглероден
окис. Регистрира се и завишени стойности на фибриноген и тромбоцитите (риск от тромбоза). Само по себе си тютюнопушенето предизвиква и липидемия, вторият от изброените рискови фактори.
На патоморфологично ниво се наблюдава отлагане на липиди в съдовата стена, увеличаване ригидността и,
ограничаване потока от кръв, както и оформяне на подходящ терен за
развитие на тромбоза с последващо тотално прекъсване кръвоснабдяването
на подлежащата тъкан. Друга клинична изява на атеросклерозата, освен
ИБС, е инсултът, водещ до тежки инвалидизации или смърт. Периферната
съдова болест пък води до атрофични и функционални изменения в
крайниците, които игнорирани могат до доведат до некроза и необходимост
от ампутация.
Друго заболяване на крайниците, но засягащо малки и средни артерии и вени е болестта на Бюргер.
Изключително силна е взаимовръзката между страстното тютюнопушене и
клиниката й. Среща се при млади мъже между 40 и 45 г. възраст.
Канцерогенеза – безспорна е връзката между тютюнопушенето и рак на дихателните пътища и белите дробове.
Наред с тях обаче, у пушачите се наблюдава с по-голяма честота
злокачествено засягане и на хранопровода и стомаха, панкреаса и черния
дроб, пикочния мехур и бъбреците.
Ракът на белия дроб, заедно
с този на дебелото черво и гърдата у жените си делят челните места по
честота на неоплазми в света. С увеличаване консумацията на тютюн през
годините, се увеличава и разпространението му. След като навикът бе
усвоен масово и от жените през последните десетилетия, честотата му при
тях се изравнява с тази у мъжете. Рискът при пушачите е пропорционален
на началната възраст и броя цигари, консумирани дневно. Отказването им
преди настъпване на средната възраст многократно го намалява. С
подчертано по-висока честота сред пушачи, особено употребяващи пури и
лули, е и ракът на устните и устната кухина, на ларинкса и хранопровода.
Хроничната обструктивна белодробна болест е необратимо прогресиращо заболяване, съчетаващо хроничен бронхит и белодробен емфизем.
От една страна при него има ограничаване на алвеоларната вентилация,
поради намалената проходимост на пътищата, от друга – нарушена дифузия
на газовете в алвеолите, вследствие тяхната деструкция. Това води до
хронична дихателна недостатъчност.
Състоянието е изключителна рядкост при непушачи, а тежестта му е пропорционална на интензивността на тютюнопушене.
Особено внимание трябва да се обърне и на въздействието на тютюна върху женския и мъжкия фертилитет. Жените пушачи зачеват много по-трудно, а спермата на мъжете съдържа намален брой сперматозоиди
и процентът на малформираните е по-голям в сравнение с този при
непушачи. Нерядко има оплаквания и от еректилна дисфункция, дължаща се
на дегенеративни изменения в съдовете на пениса.