Токсоплазмоза – котките са резервоар за паразита

Вродената токсоплазмоза представлява заразяване по време на вътреутробното развитие с едноклетъчния паразит Toxoplasma gondii. Инфекцията се предава от майката на плода по време на самото вътреутобно развитие или по време на раждането. Майката, от своя страна, се заразява при контакт с котки, кучета или други домашни животни или любимци, които са резервоар за паразита, техни екскременти или консумация на недобре сготвено, заразено телешко, свинско или агнешко месо.

 

Макар че за майката токсоплазмозата протича леко или дори безсимптомно, у развиващия се плод тя може да предизвика сериозни малформации. Те са толкова по-тежки, колкото по-ранен е периодът на заразяване на развиващия се плод с паразита.

 

Приблизително ½ от вътреутобните заразявания с токсоплазмоза завършват с преждевременно раждане. Вродената токсоплазмоза може да нанесе поражения на очите, ушите, кожата и нервната система, които се често проявяват в по-късна възраст. Някои новородени проявяват симптоми на инфекция, докато при други тя протича неявно. Симптомите, когато са налице, могат да включват:

уголемяване на слезката и черния дроб;

диария или повръщане;

очни увреждания, дължащи се на възпаление на ретината или други части на окото;

жълтеница;

нарушено хранене на кърмачето;

ниско тегло към момента на раждането (забавяне на растежа на плода);

подути лимфни възли;

задържане на течности в мозъка – хидроцефалия;

обрив – малки червени петна, към момента на раждане.

 

Пораженията на нервната система могат да варират силно по тежест. Най-тежките потенциални усложнения са гърчове и умствено изоставане в по-напреднала възраст.

 

Ако у майката бъде открита токсоплазмоза се провеждат изследвания на амниотичната течност и кръвта на плода, ултразвукови и имунологични изследвания, за да се определи дали плодът е засегнат. След раждането наблюдаващият лекар може да назначи комптютърна томография или ярдреномагнитно изследване на мозъка, неврологични и очни изследвания, търсене на антитела срещу паразита в кръвта и/или гръбначномозъчната течност на новороденото.

 

Лечението на вътреутробна токсоплазмоза се провежда с пириметамин и сулфадиазин. Ако токсоплазмозата бъде диагностицирана след раждане, лечението най-често включва пириметамин, сулфадиазин и левковорин в продължение на една година. Ако зрението на детето е застрашено се прилагат и кортикостероиди за овладяване на възпалението на ретината. Прогнозата зависи от етапа на настъпване на инфекцията, от момента на откриването и тежестта й. Потенциални усложнения на вродената токсоплазмоза са слепота или силно увреждане на зрението, хидроцефалия или забавяне на умственото развитие.

 

Домашните любимци са рисков фактор за токсоплазмоза, поради което бременната трябва да проявява изключителна предпазливост при контакт с тях.