С 68% намаляват разходите за лекарства на домакинствата при прогенерична политика

Частни лечебни заведения генерират приходи от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по схемата „болница в болницата“. Тя е един основните канали за източване на държавните болници. Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров на брифинг в Министерството на здравеопазването, по повод източването на парите за здравеопазване. 

 

Въпросната схема е открита след проверка на всички държавни и общински болници в страната, която тече и в момента. Тя е на Здравно министерство, съвместно с прокуратурата и Министерството на вътрешните работи, и има за цел да установи разходват ли се ефективно и законосъобразно публичните средства, предназначени за здравеопазването на българските граждани. Нейният фокус е върху договорите на лечебните заведения, финансирани от Здравната каса и ще се осъществи „по определени процедури и правила, без да се правят чадъри за този и онзи“, стана ясно от думите на здравния министър Кирил Ананиев. 

 

Главният прокурор припомни, че през юни 2017 г., по времето на мандата на бившия здравен министър проф. Николай Петров, болниците в тежко финансово състояние на територията на страната са били 9. Още тогава е взето решението за прекратяване на практиката „болница в болница“. Той цитира член 9, алинея 6 от Закона за лечебните заведения, според който на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да работи друго такова само при условие, че „клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения извършват различни медицински дейности“. В тази връзка Сотир Цацаров е разпоредил проверката на договорите над 195 лечебни заведения още на 29 октомври 2017.  

 

„Разбира се, сред тези договори, които ние сме събрали, по всяка вероятност ще има и такива договори, които са изрядни и които подобряват процеса на здравното обслужване на хората. Но съм сигурен, че ще намерим и такива, които ще работят в полза на определени субекти или фирми…“, каза още здравният министър. 

 

„Така не може повече да продължава. Имаме причини да вярваме, че сме на правия път, че сме намерили неща,които ни окуражават, че ще успеем да ограничим тези практики… Битката ще бъде жестока“, коментира министърът на вътрешните работи Валентин Радев, чийто ведомство работи от около 4 месеца по-активно по сигнали за нерегламентиран износ на лекарства. Той призова всички граждани и отговорни институции да съдействат, за да бъдат доведени проверките до край.

 

Договорите на всички държавни и общински болници във всички области ще бъдат проверени до две седмици, като резултатите ще бъдат оповестени публично. Проверките са на кръстосан принцип, да няма конфликт на интереси, обясни Ананиев.

 

До момента проверяващите са открили фрапантен случай на „мега болница в болницата“, каза още Сотир Цацаров и разкри, че става дума за врачанската. Нейното ръководство е подписало три договора, чрез които е допринесло за изпадането й в тежко финансово състояние (ощетяване за милиони). Един от тях е сключен с русенска частна болница, която да осъществява дейности по инвазивна кардиология на територията на МБАЛ „Христо Ботев“. Оказва се, че нейните лекари никога не са стъпвали във Враца и кардиологичните проблеми на пациентите са лекувани от медици от врачанската болница. По случая е започнало досъдебно производство. Друг случай е на лекар от Шумен, който е назначен в отделението по съдова хирургия на същото лечебно заведение. Той е получил 33 хил. лв. заплата за година, но никога не е стъпвал в него, а продължил да работи на частно в родния си град. Главният прокурор бе категоричен, че много от частните болници, помещаващи се в държавни или общински, точат пари на техен гръб, извършвайки една и съща дейност. Той бе категоричен, че няма лошо да се дават кабинети на общопрактикуващи лекари, от които имат нужда много болници. Той обърна внимание и на това, че за в бъдеще трябва да се помисли върху отделянето на частните болници от сградите на държавните, независимо дали има разлика в дейността. 

 

По повод тежкото финансово състояние в болницата в Белоградчик, министър Ананиев обясни, че лично премиерът Бойко Борисов е разпоредил да бъдат взети мерки, за да не затвори тя врати. От своя страна Цацаров допълни, че лечебното заведение няма нито един неизряден договор, който да доведе до изпадане в несъстоятелност.

 

Министерството на здравеопазването ще предприеме конкретни стъпки за оздравяване и преструктуриране на болниците, за да се намали източването на средства за здравеопазване. Това ще стане на бЗа провеждане на стабилна прогенерична политика се обявиха от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) на база направен от тях анализ за разходите на обществени средства и средства на домакинствата за лекарства. За анализа си групата се спира конкретно върху групата на сартаните – лекарства, приемани при наличие сърдечносъдови заболявания, от каквито българинът страда масово и страната ни заема челни позиции в неприятната статистика по заболеваемост и смъртност за Европа.

 

Данните са разходите на публични средства за реимбурсирани лекарства са подадени от НЗОК и обхващат значителния период от 2005 – 2016 г. Досега подобен анализ не е извършван нито от независим източник, нито от орган на държавата, уточняват от експертния клуб.

 

В периода 2006 г.-2016 г. се наблюдава растящо търсене на генерични лекарствени продукти в групата на сартаните, констатира авторът на анализа Аркади Шарков. Според експертите при непроменен дял на реимбурсация от 25% прогенеричната политика позволява постигане на по-ниски разходи за НЗОК и за домакинствата. Така през 2016 г. числото на лекарствата, които НЗОК реимбурсира стига 81, докато за 2009 г. те са били едва 11.

 

Според експертите постигането на този резултат се дължи и на някои условия като навлизането на пазара на конкурентни лекарствени продукти и на потребителските нагласи. 

 

От ЕКИП са изчислили, че потенциалните спестявания за лекарствени продукти в тази група медикаменти може да варира между 2 и 35% на годишна база. Това означава, че дори при непроменен от тази година бюджет за реимбурсиране прогенеричната политика може да доведе до увеличаване на обема на реимбурсираните лекарства от групата, просто казано, това ще направи необходимото лечение достъпно за много повече нуждаещи се. 

 

Ползата от прогенеричнато политика в случая засяга не само бюджета на НЗОК за реимбурсиране на лекарства. Реимбурсацията на медикаментите от НЗОК възлиза само на 25%, като останалото се поема от домакинствата. Не бива да се подминава и фактът, че процентът реимбурсация от НЗОК се изчислява върху референтната цена на съответната група, а не върху пазарната цена на отделните медикаменти, подчертават от ЕКИП. Като дават следния пример: за 2016 г. реимбурсираната от НЗОК сума за лекарства от групата на сартаните възлиза на около 3,4 млн. лв., а потребителските доплащания са около 19,6 млн. лв. Това означава, че в реимбурсната сума покрива в действителност около 15% от годишния разход, докато пациентите доплащат останалите 85%.

 

Разходите за оригинални лекарства през 2016 г. възлизат на около 3,4 млн. лв, като НЗОК покрива 360 хил. лв. и потребителите плащат 3 млн. лв. При провеждането на прогенеричната политика разходите за НЗОК ще се понижат до около 318 хил. лв. и ще спаднат значително за домакинствата до 957 хил. лв., констатират младите експерти. 

 

В проценти измерено общите разходи спадат с над 62%, като разходите на НЗОК намаляват с около 12%, а тези на потребителите с 68%.

 

Освен че генеричното навлизане допринася за спестяване на обществени средства и средства на пациентите (1 спестен лев от разходите за реимбурсиране на НЗОК е съпроводен от около 5,70 лв. спестяване при потребителските доплащания), че конкуренцията позволява по-дълъг списък на реимбурсираните лекарства и понижаване на среднопреглената им цена: от ЕКИП отчитат ръст на достъпа до лекарствени продукти – годишното потребление през 2016 г. е нараснало 16 пъти в сравнение с 2005 г. 

 

Спестените разходи на НЗОК могат да се използват поне в 2 направления в полза на пациентите, единият според ЕКИП е да се увеличи процентът на реимбурсация в съответната група. Ползата за държвата е, че няма да се налага да увеличава средствата за лекарствен бюджет. 

 

За да се разсеят някои заблуди и прибързани заключения, експертите подчертават, че в препоръките за провеждане на прогенерична политика, те не говорят за генерично заместване на медикаменти, а провеждане на адекватна прогенерична политика.

 

В случая не става дума за заместване на оригинални продукти, когато не съществуват техни еквивалентни генерици, още повече за друг тип замествания, защото е по-евтино, небазирани на медицински компетенции. Нека не забравяме, че съществува и другият пример генеричният продукт да е по-добър от оригиналния му предтеча. Подобна прогенерична политика изисква провеждането на задълбочени анализи по групи медикаменти според тяхната специфика.

 

От клуба смятат, че е необходимо потребителите да бъдат информирани от лекарите относно взаимозаменяемостта, качеството и безопасността на всички оригинални и генерични лекарствени продукти според тяхното международно непатентовано наименование.  Още на ниво изписване на медикамент пациентите трябва да се информират за стойността, освен за действието, страничните ефекти и безопасността на продукта, както и за допустимите му според лекаря алтернативи. Тук се има предвид да се уважи правото на самия пациент при наличието на абсолютно еднакви по действие и безопасност лекарствени продукти да предпочете този, който е по възможностите му да заплати. В момента в България тази дейност се извършва на ниво аптеки.

 

Според ЕКИП за провеждането на адекватна прогенерична политика е необходимо хпонежсатего на информационни кампании сред потребителите, включително и създаване на онлайн апликации с данни за цените, нивата на реимбурсиране, ефикасността, качеството и взаимозаменяемостта между лекарствените продуктите. Подобна активност би предотвратила и замяната на ненапълно съпоставими по качества медикаменти и скрити механизми за управление на паричните потоци на пазара на лекарствата.. Предпоставка за нея е и въвеждането на електронната рецепта и поставянето най-сетне на електронно здравеопазване у нас. За това е необходимо държавата до има и адекватна политика за поддържане на условия на конкуретност на пазара на лекарствени продукти