Сърдечната недостатъчност е съвкупност от симптоми включващи –
лесна умора, задух, ограничение във физическата дейност, отоци по
крайниците които са резултат от намалена помпена функция на сърцето.
Нарушението нa помпената функция на сърцето е следствие на много и
различни сърдечни заболявания от които тя е краен резултат. Такива
заболявания са исхемична болест на сърцето, дълго нелекувана артериална
хипертония, клапни пороци, кардиомиопатии, възпалителни сърдечни
заболявания миокардит и перикардит, ритъмни и проводни нарушения,
интоксикации.
Според протичането на сърдечната недостатъчност
различаваме остра и хронична, а според камерата която е засегната
левостранна и десностранна.
Три са основните хемодинамични нарушения
– Повишено налягане на камерното пълнене, намален сърдечен минутен обем
с недостатъчно снабдяване на тъканите с нръв и понижена помпена функция
на едната или и двете камери.
Сърдечната недостатъчност е процес с
по-бавно протичане и включва редица компенсаторни механизми като
повишена симпатикусова активност с отделяне на адреналин и
норадреналин, засилена активност на ренин-ангиотензин-алдостероновата
система, повишена секреция на вазопресин. В резултат на компенсаторните
процеси сърдечния ритъм се ускорява, получава се траен артериален и
венозен спазъм, повишава се реобсорбцията но натриеви йони с образуване
на белодробен застой. Повишеното пълнене на сърцето както и
разширението на камерата води до по-голямо разтягане с по-голяма
контракция и увеличен ударен обем. Повишената работа на миокарда води
до неговата хипертрофия.
Хронична левостранна сърдечна недстатъчност
– най-честите причини за нея са артериална хипертония, клапни пороци,
ХИБС, ритъмни нарушения, вродени дефекти на сърцето. При този тип
сърдечна недостатъчност симптоматиката е основно от страна на белите
дробове – задух, кашлица, хрипове, рентгенови изменения. Задуха е от
обичайни физически усилия до тежко изразен такъв в покой. Болните не
могат да лежат в леглото и облекчават дишането като стоят седнали и
приведени напред. Кашлицата е суха и дразнеща рядко с храчки и то в
по-късни етапи на заболяването. Тогава може да се появят и сухи
свиркащи хрипове. Голяма част от сърдечните нарушения са неспецифични и
са резултат от заболяването довело до сърдечната недостатъчност, като
във всички случаи имаме компенсаторните процеси описани по-горе.
Хронична десностранна сърдечна недостатъчност
– най-честата причина за която е хроничната обструктивна белодробна
болест, по-рядко рецидивиращи белодробни емболии, ХИБС или инфаркт на
дясна камера, клапни пороци. Симпомите са свързани с венозен застои от
лошата функция на дясна камера – подуване на югуларните вени, увеличен
черен дроб от повишеното му напълване с кръв, бъбречен застой, отоци по
крайниците и вътрешните органи. Нарушено хранене на органите поради
недостатъчно постъпване на богата на кислород кръв в тях от отслабената
помпена функция на сърцето. Тук също се включват компенсаторни процеси
от страна на организма разгледани по-горе.
Степените на сърдечната недостатъчност са четири според NYHANew York Heart Associacion 1964:
-Болни със сърдечно заболяване без ограничение на физическата активност.
-Болни със сърдечно заболяване даващо леко ограничение на физическата активност без поява в покой.
-Болни със силно ограничение на физическата активност като оплакванията преминават при покой.
-Болни които не могат да извършват дори леки физически усилия.
Лечението
включва комплекс от мерки което започва с ограничение на физическите
усилия и приема на натрий, контрол на повишената задръжка нa натрий и
вода от компенсаторното включване на ренин-ангиотензин-алдостероновата
система с прием на диуретици. Кардиотропни стимулатори – дигиталисови
препарати. Антиаритмична и антикоагулантна терапия последната е
необходима срещу тромбобразуване в сърдечните камери които сърцето може
да изпрати към други органи.