Съвременни подходи при лечението на митрална инсуфициенция
Митралната инсуфициенция е заболяване, което често води до значително влошаване в сърдечния статус на мнозина пациенти. В най-общ аспект, заболяването представлява дефицит в отвеждането на кръв от лявата камера към аортата и адекватното кръвоснабдяване на тъканите и органите. Причината за това е, че при нормалната сърдечна контракция – систола, кръвта освен през аортната клапа в посока аорта и организъм, се възвръща и към лявото предсърдие, от което е дошла. В медицинската литература заболяването може да бъде описано и като митрална регургитация. Крайният ефект е обременяване на лявата камера и предсърдие и дилатация, която води до съответни усложнения – възможност за развитие на белодробен оток, бронхоспазъм, влошен начин на живот, лесна умора, чести епизоди на ритъмно-проводни нарушения, с водещо присъствие на предсърдно мъждене и развитие на кардиална астма.
Съществуваше само един единствен възможен метод за дефинитивно разрешаване на проблема – оперативна интервенция, при която се коригират дефектите в платната на митралната клапа, водещи до нейното непълно затваряне и даващи възможност за връщане на кръв от камерата към предсърдието. От публикация на специалисти по кардиология от цял свят на базата на проучването Еверест 2, поместена в New England Journal of Medicine, може да се каже, че се въвежда нов метод за корекция на дефекта, който има същия успех, както провеждането на оперативна интервенция. Методът е перкутанна имплантация на клипс при митрална инсуфициенция. Ефектите са категорични – нормализиране на левокамерната функция и значително клинично подобрение у пациентите.
Високостепенната митрална инсуфициенция се свързва с прогресиращо увреждане във функциите на лявата камера и развитие на сърдечна недостатъчност от застоен тип. Без провеждане на някакво адекватно лечение, годишната смъртност при този тип пациенти е около 5%. Медикаментозното лечение облекчава симптомите, но не повлиява по никакъв начин напредването на заболяването – тоест на практика това е вид симптоматично лечение.
Хирургичната техника все още е основен метод при лечението на митрална недостатъчност, като препоръките на специалистите са да се прибягва до тази мярка само при високостепенни клапни пороци с изразена митрална недостатъчност. Една от оперативните техники за лечение на проблема е приближаването на двете платна и поставянето на шев между тях, при което се създава връзка между двете платна и се прекратява връщането на кръв от лявата камера към лявото предсърдие. Методът е особено добре приложим при дегенеративни форми на митралната клапна инсуфициенция, като обикновено може да се извърши и анулопластика на клапния пръстен. Според статистическите данни, успешният резултат при болните е в продължение на над 12 години.
Според специалистите съществува и съвременен подход за корекция на дефекта. Те споделят за вмъкването на нов терапевтичен подход – перкутанна реконструкция на митралната клапа. Този метод се извършва през венозен достъп и транссептална пункция и поставяне на специален клипс – устройство, което защипва двете платна на клапата. Въвежда се чрез катетър в лявата камера, след което с няколко сложни движения – издърпване и позициониране в перпендикулярната равнина се защипват двете платна и се клипсират. По този начин се постига редукция на митралноклапния отвор, както и понижаване степента на регургитация.
Методът се доказва като много ефективен. През двуетапното проучване се е доказало, че процентът на преживяемост при пациенти с перкутанната техника е много по-голям и много по-продължителен като издържливост в след манипулационния период.
