Сухо око – когато очите ни страдат пред компютъра?

“Сухото око“ е често срещан очен проблем, причинен от липса или недостиг на слъзна секреция.

 

Сълзите защитават очите като ги овлажняват и “смазват”. При недостатъчно отделяне на сълзи, които да поддържат влагата и комфорта на окото, се споделя за бодеж, парене, сухота, чувство за чуждо тяло и зачервяване на очите.

 

Водният баланс се поддържа като се редува близко и далечно гледане, което често се забравя, когато човек е пред компютъра. Затова и се препоръчва на равни интервали от време погледът да се премества в най-далечната точка на помещението или да се гледа през прозореца.

 

Най-често дискомфортът е основният проблем при сухото око, водещ пациента при офталмолог. Ако не се предприеме лечение съществува повишен риск от ерозии и инфекции на роговицата.

 

Хората с този проблем често се оплакват от чувство за “пясък” в очите, сърбеж и сухота. Други общи симптоми са парене, зачервяване, гъста секреция и дразнене от светлината. Засегнатият обикновено се събужда със “залепнали” клепачи сутрин. Има трудности при носенето на контактни лещи, които обикновено плуват върху слъзния филм.

 

Колкото и да е изненадващо, напълването на очите със сълзи също може да е симптом на “сухо око”, тъй като постоянното им дразнене предизвиква рефлекторно отделяне на голямо количество слъзна течност.

 

Тези сълзи обаче се състоят главно от вода, липсват им специфичните съставки, предпазващи от изпарение и затова нямат необходимите за окото защитни функции. Въпреки че синдромът “сухо око” може да засегне мъже и жени на каквато и да е възраст, жените след климактериум са най-често застрашени.

 

Причина могат да бъдат и лекарства, които намаляват слъзната секреция. Тъй като тези лекарства често са необходими, сухото око може да бъде лекувано с „изкуствени сълзи“. “Сухо око“ се наблюдава и като част от заболяване засягащо и други екскреторни жлези в организма (синдром на Сьогрен).

 

Често обикновен очен преглед е достатъчен, за да бъде диагностициран такъв проблем. Необходими са тестове измерващи нивото на слъзната секреция. Един широко използван метод е теста на Ширмер, включващ поставянето на лентичка от филтърна хартия под долния клепач за измерване на нивото на слъзната секреция при различни условия.

 

Мерките за лечение и профилактика могат да бъдат разделени на две основни групи – общи мерки, касаещи околната среда и индивидуални по отношение на конкретния пациент.

 

Общите засягат правилно разположение на климатичните инсталации, контрол на влажността, ергономичност на работното място с разположение на монитора, така че да се наблюдава при поглед надолу, а не при поглед нагоре. Индивидуалните мерки включват режим на почивки, особено при интензивна работа, изискваща концентрация – работа с компютър, четене, други погледни усилия.

 

При доказано „сухо око“ се назначават изкуствени сълзи. На пазара има много и различни варианти. По отношение на състава е важно да се знае има ли консервант и какъв е той. Продължителното приложение на някои консерванти може да доведе до проблеми.

 

Друг важен момент е лекарствената форма – разтвор, гел, спрей. Подборът на медикамента е добре да става от лекар офталмолог, след преглед. Когато има заболяване на клепачите (най-често блефарит), трябва да се прилага клепачна хигиена.

 

Това е процес на почистване със специални разтвори, обичайно сутрин и вечер, а при нужда – и топли компреси. Грижата за клепачите трябва да бъде достатъчно ефективна и продължителна, в противен случай няма ефект. При тежките форми на „сухо око“ се налага хирургическо лечение, което включва различни временни и постоянни процедури за запушване на слъзоотводните пътища. Предимството е, че този метод запазва собствените сълзи, недостатъкът е, че се нарушава слъзният дренаж.

 

При такъв проблем много ефективни са и определени „бабини“ рецепти, включващи зелен чай, синапено масло, глицерин, лавандулово масло или камфоров каял.