Сколиоза и мястото на изправителната гимнастика в лечението

Неглижирането на правилната стойка и на появата на евентуални изменения в стоежа на гръбначния стълб могат да доведат до промени, които впоследствие да бъдат трудно лечими. Първите прояви на заболяването са в предпубертетната възраст и през самия пубертет. Момичетата са засегнати значително по-често от момчетата.

 

Сколиозата представлява прогресивно изкривяване на гръбначния стълб, в съчетание със структурни промени в прешлените и повишаваща се ригидност на мускуло-свързочния апарат. Обикновено развитието на заболяването се преустановява след спиране на растежа.

 

Честотата на заболяването варира между 4-5 %, без да се включват случаите с нарушена стойка, вследствие на неправилен стоеж и намален мускулен тонус на гръбните мускули, наблюдаван особено при астенични (слаби) деца. Основният процент от регистрираните сколиози (около 75%) се приемат за идиопатични – без да е установена причина за появата им. Около 10% са вродените, 5% са тези, дължащи се на някакъв вид невромускулно заболяване и около 10-12% са вследствие на някакъв тип паралитични състояния.

 

Тежестта на заболяването е в пряка зависимост от ъгъла на изкривяване, но същевременно значение имат възрастта, бързината на развитие, както и локализацията. Появата в по-млада възраст, както и бързото прогресиране на заболяването (повече от 10-12 градуса на година) говорят за лоша прогноза. Локализацията на изкривяването в гръдната област крие опасност за притискане структурите на белите дробове и сърцето.

 

Разглеждат се 4 основни степени на заболяването, които се определят от големината на ъгъла на самото изкривяване. За първа степен се приема изкривяване в рамките на 5-15 градуса, втора степен – 15-30, трета степен – 30-45 и последната четвърта, най-тежка степен е от 45 до 90 градуса.

 

Диагнозата на сколиозата се поставя след рентгеново изследване на структурата на гръбначния стълб в различни проекции – профил, фас, както и в динамика – при накланяне на тялото вдясно и вляво. След което се измерват градусите на ъгъла, под който е деформиран гръбнакът.

Какви са методите за лечение на заболяването?

 

Според това коя степен е изкривяването на гръбнака се прилагат консервативно и хирургично лечение. Консервативното лечение е основно при първа и втора степен – до 30 градуса и се изразява главно в изправителна терапия, както и носенето на специални корсети.

 

При по-голям ъгъл на изкривяване и при бързо прогресиране на заболяването консервативното лечение става безпредметно. В тези случаи се налага хирургична намеса, която се изразява в поставянето на специални импланти, които осигуряват намаленият ъгъл на изкривяване да не възвърне размерите си от преди операцията. Обикновено операцията постига намаляване на изкривяването наполовина, като води след себе си и определана степен обездвижване в областта на гръбнака.

 

Физикалната терапия има за цел да осигури превенция на евентуалната прогресия на заболяването, както и да коригира стойката и променената форма на гръбначния стълб.

 

Профилактира се възможността за възникване на вторична сколиоза, която се развива, за да компенсира настъпилото изкривяване и се образува диагонално на първичното изкривяване.

 

Кинезитерапията включва упражнения, които имат за цел да релаксират скъсените гръбни мускули от страната на изкривяването, както и да контрахират удължените от срещуположната страна. При сколиоза в гръдната област се назначават и дихателни упражнения, които да профилактират евентуални дефицити в дихателната функция при притискане структурите на белите дробове.

 

Добри резултати се постигат и при прилагането на електростимулация със средночестотни токове, които водят до стимулиране на тонуса на патологично удължената мускулатура от обратната страна на изкривяването. Някои спортове оказват благоприятно влияние върху заболяването – плуване, катерене, както и йога.