Разлика в ширината на зениците?
Различният размер на зениците, състояние, познато още като анизокория, е сравнително често явление. Причините могат да бъдат най-различни – от животозастрашаващи заболявания до състояния с напълно доброкачествен характер. Обстойното клинично обследване е задължително в определяне характера на това явление.
От какво зависи размера на зениците?
Диаметърът на зениците се намира под влиянието на функциите на т.нар. автономна нервна система, както и от мускулите на ириса, които са пряко свързани. Парасимпатиковата нервна система отговаря за свиването на ириса и съответно за намаляване диаметъра за зеницата – реакция, която е видима най-ясно под действие на светлинен стимул, както и при акомодация – при поглед надалеч и след това наблизо. Нервните влакна произлизат от определено ядро в средния мозък и се придвижват заедно с т.нар. окуломоторен нерв, имащ дълъг ход по базата на черепа, преминавайки през кавернозния синус и навлизайки впоследствие в очната орбита. Симпатиковите нервни влакна, от друга страна, отговарят за разширяването на зеницата и повдигането на горния клепач на окото. Тяхното начало е от хипоталамуса, надолу през мозъчния ствол и шийната част на гръбначния мозък, където, на прехода с торакалния гръбнак, превключват в специфичен симпатиков център. Оттам излизат влакна, които се издигат нагоре, минавайки покрай върха на белия дроб и се превключват в горния шиен ганглий. От това място започва третия участък на симпатиковия път, като една част от влакната навлизат отново, заедно с вътрешната каротидна артерия, в черепната кухина, минавайки през кавернозния синус и навлизайки след това в орбитата, в близост до тригеминалния черепномозъчен нерв. Другата част от влакната, излизащи от горния цервикален ганглий, отговарят за изпотяването в областта на лицето. Познаването на тези пътища е необходимо, защото увреда на всеки един сегмент от тях може да бъде отговорен за поява на разлика в размера на зениците. Има ли клинична изява анизокорията? Сама по себе си разликата в диаметъра на зениците рядко е свързана със специфични симптоми, с изключение може би на евентуална фоточувствителност при налична мидриаза, т.е широка зеница. Случайно открита анизокория се установява в близо 20% от случаите и се приема за физиологична. Наличието на съпровождащи оплаквания като двойно виждане, фотофобия, болка, спадане на клепача, замъглено виждане, изоставане в движението на окото или неговото „изпъкване” напред, неспецифични усещания в лицето, трудности при преглъщане и говор, налагат изключване на подлежащо заболяване. Разглеждането на стари снимки подпомага процеса на установяване на разлика в размера на зениците, както и може да подпомогне диференцирането на физиологичната анизокория от наличието на евентуална подлежаща патология. Кои са възможните причини за поява на анизокория? Синдром на Хорнер – увреда на симпатиковите влакна по протежение на техния ход и поява на спадане на клепача, свиване на зеницата, липса на изпотяване на едната страна на лицето. Характерно е наличието на по-свита зеница на тъмно. Причината може да бъде и физиологична. Други причини са: Инсулт в областта на продълговатия мозък; Дискова патология в областта на шийния гръбнак; Наличие на патология в шийния гръбначен мозък – тумор, сиринкс, инсулт, възпаление и т.н; Тумор на върха на белия дроб; Дисекация на каротидната (сънна) артерия – често има и наличие на болка като съпровождащо оплакване; Заболявания на кавернозния синус – често с допълнителни признаци като парализа на очните движения, наличие на двойно виждане; В рамките на тригеминално главоболие – SUNCT синдром – краткорайно невралгиформено главоболие със зачервяване на конюнктивата и сълзене. Парализа на окуломоторния нерв – и засягане съответно на съпровождащите парасимпатикови влакна. Изявява се с по-широка зеница на едното око, по-изразено на светлина, и нарушение на акомодацията. Налице е често е и изоставане в движенията на засегнатото око и спадане на клепача. Причини могат да бъдат: Компресивна патология – аневризма на каротидната артерия или друм обемзаемащ процес в мозъка, който притиска съседно разположения окуломоторен нерв; Исхемична патология; Захарен диабет. Фармокологично индуцирана анизокория – при контакт с агенти, съдържащи симпатикови или парасимпатикови вещества – кокаин, антихолинестеразни средства, очни капки и др.; Механично индуцирана анизокория – напр. остро увеличение на налягането при откритогълна глаукома , след травма на окото, хирургична интервенция в областта на окото, образуване на синехии след увеити и т.н; Транзиторна, т.е преходна, анизокория – напр. при мигренозно главоболие.
Как се поставя диагнозата? Диагнозата изисква обстойно офталмологично и невроофталмологично изследване, а при нужда и провеждане на ядрено-магнитен резонанс или скенер на главен мозък със съдова програма, доплерова сонография на краниалните съдове, рентгенография на бял дроб и други, в зависимост от конкретната подлежааща причина, която се търси в индивидуалния случай.
