Разводът на родителите и последиците за децата

Все повече родители се обръщат към психолозите с въпрос: ”Как разводът да е по-безболезнен за децата?” Да се скрие истината е неадекватно, а да се сведе до минимум страданието – невъзможно. Всяко дете страда при развод на родителите си, така както всяко човешко същество  преживява всяка раздяла, била тя развод, дълго пътуване, преместване в друг град или държава, загуба на близък.

 

Франсоаз Долто пише, че децата трябва да знаят онази истина, която е пряко свързана с тях и тяхното ежедневие. Според нея други подробности, от типа „защо“ и „как“, не ги засягат. „Мама и татко няма да живеят заедно, но те остават твои родители!” е напълно достатъчно. Отговори на въпроси като „Защо вече не се обичате?”, не засягат децата.

 

Разводът или раздялата на родителите обаче, невинаги протичат гладко. В тези конфликти негативните отношения често ескалират и могат да стигнат до неглижирането на отговорностите, които родителите, макар скарани, носят заедно спрямо децата си. Понякога в такива ситуации, децата се овластяват и се поставят на място на възрастен. Място изпълнено с всемогъщество и решителност. Подобно развитие е много ясен показател за незрялост на родителите и за тяхната абдикация от отговорност. Децата не трябва да стават част от характерните за човешкия род желание за мъст и наказание.

 

Да не забравяме, че няма други живи същества , които да получават наслада от разрушаването на себеподобните. Чрез доминацията на юдео-христианските идеи повлияли на действащите закони, тази деструктивна наслада може, до известна степен, да бъде овладяна и контролирана. Но днес живеем в епоха на садо-мазохистични отношения. Отношения, в които желанието за надделяване, за превъзходство, за интелектуално и физическо надмощия се забелязват дори в най-обикновените улични разговори. Конфликтите между родителите не правят изключение и те се пренасят върху детето с фрази от сорта на ”Другия уикенд няма да виждаш детето, защото последния път го върна с грип, с пъпка на челото и с мръсотия под ноктите.”

 

Не е тук мястото да задълбаваме в психологичния и психопатологичния профил на тези родители, а по-скоро да се опитаме да отправим някои конкретни препоръки:

 

1. Какво трябва да се каже на детето? Главното послание е, че родителите са взели решение да се разделят и ще живеят отделно. „Това са наши проблеми на възрастни. Ти нямаш вина. И двамата много те обичаме. Майка ти винаги ще остане твоя майка. Баща ти винаги ще остане твой баща.” Родителите не могат да се разведат с децата си!

 

2. Как да им се съобщи? По най-опростения начин, всички деца заедно, не поотделно. И малките, и големите имат нужда от истината.

 

3. Трябва ли да го питаме за мнение относно режима и организацията на „новото” ежедневие? Категорично не. Детето трябва да знае, че и двамата родители избират най-доброто решение за него. И тук в ролята си на отговорни възрастни, родителите трябва да бъдат „солидни”. Едно дете никога не бива да бъде поставяно в позиция да избира между майка си и баща си. Иначе много често ще чувате „Искам да отида при мама/татко.Там ми е по-добре.” В различните периоди на развитието си, детето по естествен начин е по-привързан ту към майката, ту към бащата. Ако постоянно се угажда на исканията му, съществува риск от нарушаване на естествените процеси на развитието.

 

4. Какви са последиците, ако единият родител критикува другия пред детето? Това е все едно да критикувате половината от детето. С времето и то ще почне да критикува, само и само, за да се хареса и задоволи единия родител. Подобна критика се отразява изключително негативно за развитието на детето и най-вече за бъдещите интимни избори, пред които неизбежно ще се изправи, когато на свой ред ще е на възраст да създава семейство. Цената на конфликта се плаща от детето. 

 

Страданието е част от живота. Ако се опитваме да го скрием или изтрием от живота на детето, то ние го потапяме в тотален хедонизъм и го обричаме на неспособност да понася трудностите и да се бори с препятствията. Това неизбежно ще породи трудности в зряла възраст. От друга страна, децата не са възрастни и не би трябвало да се превръщат в слушател, още по-малко  в лечител на родителите си. Деца и родители никога не са „най-добри приятели“, точно защото не могат и не би трябвало да си споделят всичко. „Въпрос на граници” ще кажат някои колеги. Раздялата на родителите е труден и болезнен процес, както за децата, така и за самите родители!