Пациенти настояват за улеснен достъп до лечение на диабета

Страната ни се нуждае от прилагане на цялостна и последователна политика за разрешаване на проблемите, затрудняващи достъпа до профилактика, ранен скрининг, диагностика, лечение и грижа за заболелите от диабет в България.

 

Това се посочва в отворено писмо до медии и институции, изпратено от представители на Асоциация „Диабет тип 2”, Сдружение „Диабет и предиабет”, Асоциация „Инсулинови помпи” и Сдружение Национална пациентска организация. 

 

Официалните статистически данни сочат, че броят на заболелите от диабет в България надвишава 260 хиляди души.

 

По данни на Световния диабетен атлас реалният брой на диабетно болните в България обаче е 520 хиляди души. Това предполага, че съществува огромен брой хора, които реално попадат в групата на недиагностицираните пациенти и съответно те не се лекуват и не контролират заболяването си.

 

Поради това пациентските организации настояват да се подобри достъпът до диагностика и профилактика на диабета.

 

Към момента в България не съществува цялостна програма, която да решава проблемите, свързани с липсата на скринингови програми за хора извън рисковите групи, липса на специалсти в малките населени места и труднодостъпни региони, които да диагностицират евентуално заболяване и на ясна профилактична програма за заболяването, включваща информационна част и разпространение на информационни материали.

 

Всички изброени фактори затрудняват ранната профилактика и диагностика на заболяването, което на свой ред е причина за ненавременното лечение и настъпване на прогресиране и усложнения на заболяването. Това допринася за допълнителна бюджетна тежест и необходимост от прилагане на скъпоструващи терапии за лечение на диабета и усложненията от него.

 

В становището се посочва още необходимостта от подобряване на достъпа до лечение на диагностицираните пациенти, тъй като е налице затруднен достъп до качествена медицинска помощ в някои райони в страната и липса на програми за обучение на диагностицираните пациенти, които да подобрят придържането към терапията и да намалят разходите вследствие на неправилно приложена терапия.

 

Естеството на заболяването е такова, че при пациентите с диагностициран диабет от особена значение за доброто контролиране на заболяването е начина на живот и хранененто.  

 

Предлага се също и облекчаване на процедурния ред за лечение с аналогови инсулини, заплащани със средства от бюджета на НЗОК.

 

Тромавите процедури за достъп до терапия с аналогови инсулини са в тежест за пациентите и техните близки. Според сега действащите разпоредби по чл. 57 и чл. 78, т.2 Закон за здравното осигуряване, диабетиците, които са на терапия с аналогови инсулини, са задължени да минават на експертна комисия в РЗОК на всеки 6 месеца, за да продължат лечението си.

 

Проучване на пациентското мнение показва, че изпълнението на заложените изисквания отнема между два и три дни при всяко подновяване на протокола за лечение. Тази необосновано дълга процедура затруднява значително пациентите и техните семейства, тъй като по-голямата част от тях са в работоспособна възраст.

 

Облекченията в процедурния ред ще намалят директните и индиректните загуби за пациентите, ще подобрят достъпа им до терапия и качеството на живот.

 

Това може да се реши чрез отпускане на лечението с протокол за една година и контрол на заболяването от ендокринолог на всеки 6 месеца. Това се смята за много по-успешен модел както от пациентите, така и от специалистите ендокринолози.

 

Пациентските организации застъпват и въпроса за функцуиниране и актуализация на диабетния регистър. Той има основна роля както за проследяването на диагностицираните диабетици, така и за превенцията и реалното прогнозиране на заболеваемостта.

 

Функционирането му е в основата за изграждане на Национален план за борба с диабета, като ще подобри контрола и разходването на разходите за лечение на заболяването.

 

Необходимо е още и реимбурсиране на консумативите за инсулинови помпи. България е единствената държава в ЕС, където не са реимбурсирани консумативите за инсулинови помпи. Според проучванията помпите осигуряват най-добър контрол при децата, младите хора и жените с гестационен диабет.

 

„Надяваме се нашите искания да се вземат под внимание и да се намери решение на изложените проблеми.

 

Оценяваме досегашните усилия на НЗОК за подобряване на достъпа до лечение на пациентите и декларираме своята готовност за пълно сътрудничество с институциите, като подчертаваме, че ще следим и ще реагираме остро на всяка ситуация, застрашаваща интересите и правата на диабетноболните в България“, завършват писмото си представителите на организациите.