Остър ларингит

Заболяването претставлява остър възпалителен процес на ларинкса, което се изявява като катар на горните дихателни пътища.

Общото и местното преохлаждане и простудата са отключващи моменти за
развитие на остър ларингит. Като причинители се явяват и различните
инфекциозни причинители на дихателните пътища (бактерии, вируси и
други) а също и вдишаните пари и газове които причиняват механично и
химично дразнене на ларинкса. Тютюнопушенето, алкохола и
пренапрежението на гласа могат също да причинят остър ларингит.

Различават се три форми на остър ларингит- катарален, ексудативен и
улцерозен. Особена форма на остър ларингит е субхордалния (laryngitis
subchordalis). Възпалителния процес обхваща целия гръклян. Той е
зачервен, оточен а по-късно и инфилтриран с възпалителни клетки.

В началото болния усеща сухота в гръкляна, гъделичкане и дразнеща
кашлица. Отокът на ларингса създава чувство че болния има „чуждо тяло“
в него което кара болния често да изкашля. Гласът е дрезгав а
преглъщането и кашлицата са болезнени. Общото състояние е добро,
понякога след няколко дни може да настъпи и покачване на температурата.
След една седмица от заболяването болният започва да отхрачва
мукопуролентна храчка. При оглед, в началото на заболяването лигавицата
е суха, гласните връзки са оточни ии по тях може да има точковидни
кръвоизливи. След време, лигавицата се зачервява и се появява
белезникав ексудат.

Диагнозата
се поставя въз основа на данни от огледа. Прави се и ларингоскопия
(оглед на ларинкса с ларингоскоп), която дава ценна информация за
формата и развитието на заболяването.

Болните трябва да останат в покой, да не претоварват гласните връзки.
Назначават се антибиотици или сулфонамиди, температурата се лекува с
антипиретици. Болният трябва да приема топла храна и да прави инхалации
с ментолово или камфорово масло 2-3 пъти на ден.