Нимфомания – крие риск от остра психоза и депресия
Отдавна коментиран казус е може ли повишената възбудимост при жената да възникне в резултат на хормонален дисбаланс или някакво акушеро-гинекологично разтройство. Според специалисти по сексуална медицина причините за развитие на хиперсексуален синдром се базират в специални центрове на главния мозък и осъществяват дейността си със сложни и за момента недобре проучени процеси.
Отдавна е доказана връзката между хормоните и сексуалността на всеки отделен индивид. Но според специалистите хиперсексуалността не може да бъде обвързана в тясно взаимоотношение с изразената хормонална ескалация или друг дисбаланс. По-скоро това се дължи на нарушен организмов толеранс и отговор на централната нервна система по отношение на хормоналното производство от страна на половите жлези. Това е и основната причина, поради която жени с абсолютно здрави репродуктивни органи, дори такива без никакви анамнестични данни за гинекологично страдание, могат да пострадат от синдрома на изразената хиперсексуалност.
В условията на съвременния живот обаче границата между норма и болест по отношение на сексуалността е особено тънка и лесно може да се постави неправилната диагноза при някои хора. Например за младите момчета и момичета е нормално да има изразена хиперсексуалност, което въобще не означава, че в зряла възраст ще отговарят по същия начин на хормоналната си продукция в тялото. На практика хиперсексуалността се приема за болестно състояние или остра криза, едва когато започне да причинява страдания и неприятности за човек. Има случаи например, при които мъже и жени имат толкова завишено либидо и желание за секс, че това доставя определен недостатък за поддръжка на сериозни взаимоотношения с един полов партньор. Също така някои хора изпитват неудобство, заради повишения си сексуален нагон. В сексопатологията – наука, изучаваща отклоненията в сексуалното развитие на хората, може да се срещне едно заболяване, наречено нимфомания, което протича с много повишено либидо, високо изразен промискуитет, както и липса на всякакво удоволствие от секса, което въвежда хората в състоянието на остри психози, мания или депресия.
Основните симптоми при развитие на синдром на хиперсексуалността са повишение на либидото, непрекъснато желание за секс, предприемане на рискови полови сношения, промискуитет, развитие на полово предавани болести, честа поява на депресивни кризи, манийни разтройства и остри психотични усложнения. Водещ симптом в анамнезата на този тип пациенти е, че не могат да имат сериозен полов партньор, защото рано или късно всеки губи първоначалния си сексуален интерес и не може да сподели сексуалното темпо на пациентите.
Често промискуитетното поведение и синдрома на хиперсексуалност водят пациентите до асоциализиране и затваряне в себе си. Често такъв тип пациенти прекратяват дългогодишни приятелства с любими за тях хора и често споделят, че никой не може да ги разбере.
Какво да правят хората, които се притесняват от повишеното си сексуално желание?
Повишеното либидо, или хиперсексуалността, може да се счете за болест, само когато пациентите търсят помощ за проблема си. В началото лечението може да се проведе с психотропни лекарствени средства или хормонотерапия. Изследванията се назначават от специалист по сексуална медицина. За дамите, които се притесняват от повишеното си сексуално желание, е редно да потърсят на първо време консултация с психотерапевт, който ако прецени – насочва случая към психиатър. Последният специалист допълнително препоръчва изследване на хормоналното производство и внимателно оглеждане на репродуктивните органи за отклонения.
Друго често сексуално нарушение е появата на фригидност. Фригидността е психиатрично заболяване, което може да се овладее бързо и лесно, само ако се отрече какъвто и да било родов травматизъм, водещ до нарушено или липсващо производство на полови хормони. Често фригидността, като сексуално нарушение, може да протече със симптоми на вагинизъм – болезнено контрактиране на влагалището при опит за полов акт, както и развиването на синдром на болезнения полов акт – липсваща секреция от влагалищните стени, обусловена от нарушения във възприятието на хормони на централно ниво, водещо до нараняване, кръвоизливи и силен болков синдром по време на половия акт.
