Мозъчен удар – времето е мозък!

Времето е мозък! Тази сентенция стои в основата на прогнозирания изход след прекаран остър мозъчносъдов инцидент. Колкото по-навременно е поставянето на правилната диагноза и предприето съответното лечение, толкова шансовете дори за пълно възстановяване се увеличават!

 

По своята същност терминът „мозъчен удар” не носи никаква информативна стойност. Мозъчният удар представлява остро нарушение на мозъчното кръвоснабдяване, което има за резултат поява на остър неврологичен дефицит. Причините за това могат да бъдат няколко и всяка се разглежда като отделна нозологична единица.Те всички се обединяват под общото наименование „мозъчен удар”:

 

– Мозъчен инфаркт – при него има пълно прекъсване на мозъчния кръвоток в някоя от хранещите мозъка артерии. Причина за запушването най-често е усложнена атеросклеротична плака с насложен тромб, който напълно запълва лумена на съда и възпрепятства кръвотока. Атеросклеротичните плаки в мозъчните съдове извън черепа също представляват опасност – при разязвяването им части от тях могат да станат източник на емболи, които движейки се с кръвния поток могат да доведат до запушване на главна мозъчна артерия. Често обаче сърцето се оказва най-важният източник на подобни подвижни маси – след прекаран миокарден инфаркт, при предсърдно мъждене и клапна патология части от образували се пристенни тромби могат да се откъснат и да се отправят към мозъка. Нарушената хемодинамика – спадане на артериалното налягане, а от там и намалено кръвоснабдяване на мозъка е също предпоставка за развитието на мозъчен инфаркт, особено при напреднал атеросклеротичен процес. Причини могат да са: сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт, тежка дехидратация или остра кръвозагуба и др. За развитието на исхемия в съответен съдов регион допринася също и мозъчния ангиоспазъм, който се наблюдава при хипертонична криза, мигренозен пристъп и др.

 

Като основни рискови фактори се посочват атеросклеротичните промени на аортата и мозъчните съдове, артериалната хипертония, сърдечносъдовите заболявания и захарния диабет. Заболявания на съдовете, както и някои хематологични заболявания, свързани с повишена съсирваемост и повишен вискозитет, също са предпоставка за мозъчносъдови инциденти.

 

Повишен риск се отчита и при прекомерна консумация на алкохол и интензивно тютюнопушене.

 

Клиничната картина зависи от това коя мозъчна артерия е засегната. Често съзнанието е запазено, може да има усещане за изтръпване или неподвижност в крайниците, нарушения в говора, зрителни нарушения и др. Неврологичният дефицит е с продължителност над 24 часа и е с непълно обратно развитие. Това го отличава от транзиторните исхемични атаки – ТИА, където се наблюдава стеноза и тромбоза на екстракраниалните съдове, но симптоматиката трае под 24 часа и е напълно обратима. При тях също така невроизобразителните методи не показват зони на исхемия.

 

– Вътремозъчно кървене – това е втора по честота причина за мозъчен удар. Дължи се на изменения в съдовата стена вследствие хронично повишено артериално налягане или натрупване на амилоид. Вторично кървене възниква при терапия с антикоагуланти, хематологични заболявания, заболявания на съдовете, травма и др. Излятата кръв води до повишаване на вътречерепното налягане и признаците затова са: внезапно настъпило главоболие, предимно в тила, замаяност, може и епилептични пристъпи и загуба на съзнание.

 

– Субарахноидално кървене – често след руптура на аневризма на мозъчна артерия. Пусков механизъм е най-вече повишеното артериално налягане. Настъпва остро със силно главоболие, гадене и повръщане без облекчение, психомоторна възбуда.

 

Диагнозата на тези заболявания се прави с помощта на КТ, ЯМР, доплерова сонография, артериография и ликворна пункция.

 

Лечението зависи от диагнозата. При мозъчен инфаркт се прави незабавна тромболиза (когато няма контраиндикации) до 4,5 часа след началото на симптоматиката, тромбоцитни антиагреганти, мониториране на жизнените показатели и избягване на евентуалните усложнения. Колкото по-бързо се направи тромболизата и се започне лечението, толкова шансът да се запази повече мозъчна тъкан нараства, а оттам е по- оптимистичен и крайният изход на заболяването!