Ларинкс – анатомия

Ларинксът е органа, благодарение на който възпроизвеждаме звук,
т.е. говорим, смеем се, пеем. Той осигурява отделяето на дихателната от
храносмилателната система,
с което пречи на храната и слюнката да навлизат към белите дробова
(дихателната система) и обратното – въздух да навлиза към стомаха
(храносмилателна систева).

Ларинксът е разположен пред хранопровода и е изграден от чифтни и нечифтни хрущяли,
подвижно свързани помежду си посредством връзки и съединителнотъканни
мембрани. Отгоре и отпред на входа на ларинкса е разположен т.н.
епиглотис, който е изграден от еластичен хрущял и закрива входа на
ларинкса по време на преглъщане с цел да не попаднат хранителни материи
в трахеята и белите дробове.

Между тези хрущяли са опънати гласните връзки. От тяхната
дължина и опънатост се определя височината на човешкия глас. Звукът се
формира в процеса на издишване, като в звуковите характеристики са в
резултат на общите резониращи свойства на гласни връзки устна и носна
кухина. Ларинксът преминава в трахея – хрущялна „тръба“, която свързва ларинкса с белите дробове и
пренася въздух при вдишване е ездишване.

Ларинксът, трахеята, бронхите и бронхиолите имат проводяща функция
– те провеждат въздуха до крайните бронхиоли и белодробните алвеоли,
които пък имат газообменна функция. Всички тези тръбести структури са
покрити с ресничести клетки. Движението в посока от белите дробове към
гърлото на тези реснички обезпечава отделянето на секрети и попаднали
от въздуха частици от белите дробове навън.