Кашлица рано сутрин – трябва ли да мислим за хроничен бронхит?

Кашлицата рано сутрин…

 

При кашлица, която се проявява рано сутрин, се говори за хронично възпалително състояние на бронхите, което се съпровожда с отделяне на голямо количество слуз от жлезите на трахео-бронхиалното дърво. Това постепенно води до откашляне и изкарване на секрет-храчки. Това продължава да се случва в различно време на деня. Проявява се с продължителност най-малко три месеца в две последователни години.

 

Кои са механизмите, които водят до нарушение на защитата на бронхите срещу вредните фактори?

 

Когато транспортната система на бронхиалната лигавица е нарушена – ресничките, които осъществяват движения и предвижват като ескалатор секрети нагоре към трахеята и гърлото. Тогава се задържат дразнещи агенти в бронхите и водят до възпаление. Освен това се разрастват жлезите, които се разполагат в бронхите и те започват да отделят още повече секрет. Той се трупа и стимулира появата на кашлица, за да бъде изкаран.

Този секрет освен в по-голямо количество, става и по-гъст, което води до постепенното запушване на дихателните пътища. Така се разстройва вентилацията и перфузията на газове. Тоест доставката на кислород и издишането на ненужния въглероден диоксид. Така постепенно се стига да момента, в който задухът нараства и става постоянен като симптом.

 

Как изглежда клиничната картина?

 

Един от най-ранните симптоми е кашлицата, която най-изразена в сутрешните часове и особено още в момента със ставането от леглото. Ако към това хронично състояние се прибави и остра инфекция, храчките, които се изкарват може да нарастнат по количество и да станат гнойни.

Интересното е, че дори кашлицата да намалява тя винаги е налице. Макар и слаба, краткотрайна по време, но персистираща е много характерен белег за хроничния бронхит.

 

Ако има запушване на дихателните пътища от постепенното натрупване на секрет в тях се води до едно усещане за „свиркане“ при дишане. Това добре се чува на лекарска слушалка. Задухът от своя страна не е ранен симптом и появата му показва, че заболяването е в напреднал етап от развитието си.

Първоначално задухът започва при работа, която изисква повече усилия и може да бъде неглижиран. Но с времето постепенно започва да се задълбочава и при крайните етапи на заболяването може да има задух дори при извършване на дейности дори свързани със самообслужването. Пример за такива са миенето на зъби, обличането, разресване на коса и други.

 

Какви изследвания се назначават, за да се докаже диагнозата?

 

На първо място се започва с т.нар. изследване функционалното състояние на дишането. Така се установява дали има промяна в дихателния обем, дали той е намалял, поради обструкцията – запушването на дихателните пътища.

 

Друг метод е измерване на насищането на кръвта с кислород и въглероден диоксид. Това са така наречените кръвно-газови аналази. В крайните стадии на заболяването се развива хипоксемия – това е намалено количество на кислорода в кръвта, а по-късно и хиперкапния – увеличаване на въглеродният диоксид в кръвта.

 

Добре е да бъде изследвано и наличието на бактерии в храчка. Затова се дава проба, за да се направи микробиологично изследване.

 

Рентгенографията също е метод за изследване, с който се установява дали има някакви белодробни промени. Например дали има развиваща се пневмония.

 

С какво друго заболяване може да се сбърка хроничният бронхит?

 

Може да прилича по клинична картина на бронхиалната астма, пневмонии, както и белодробният оток в следствие на сърдечната недостатъчност. За разлика от хроничния бронхит при пневмониите има висока температура, втрисане и студени тръпки. При сърдечна недостатъчност има анамнеза за сърдечно заболяване, което ни кара да изключим идеята за хроничен бронхит.