Импетиго

Заразна повърхностна пиодермия на
гладката кожа, позната под 2 клинични форми: небулозно импетиго
(Impetigo contagiosa) и булозно импетиго (Impetigo bullosa).

Impetigo contagiosa (небулозно импетиго) се причинява от стрептококи, понякога и от стафилококи или двата вида заедно.
Impetigo bullosa – се причинява главно от стафилококи или смесена инфекция – стрепто-стафилококи и ентерококи.

Предразполагащи фактори са микротравми, разчесвания, предшестващ херпес симплекс.

Боледуват най-често деца. Засягат се най-често откритите части на
крайниците, лицето, понякога се ангажират и лигавиците. Характерните
обриви са фликтен (голям хлабав плосък мехур) заобиколен от зачервена
ареола. От лесно разкъсващите фликтени се отделя мътно, понякога
премесено с кръв съдържимо, което засъхва в тънки, сламено-жълти
корички. След опадането им остава хиперхромно петно (с повишено
оцветяване), преминаващо без белег. Съпътсващият сърбеж допринася за
разпространението на обрива.

Клинични форми:
1.
Impetigo vulgaris – представлява смесена стрепто-стафилококова
инфекция. Фликтените са изпълнени с по-гъст жълто-зеленикав ексудат.
При разкъсване на мехурите той засъхва в по-дебели кафеникави корички.
По-често се съпровожда с повишена температура, отпадналост и др.
Обикновено се развива като вторично гнойно възпаление на кожата при краста, екзема, въшливост и др.

В зависимост от локализацията импетигото бива:
– Impetigo fissurica – в ъгъла на устата
– Impetigo retroauricularis – зад ушните миди
– Impetigo periungularis – в областта около нокътния вал
– Impetigo papulosa posterosiva – по седалището и горната част на бедрата при лошо гледани бебета

Диагнозата се изгражда  лесно въз основа на клиничните прояви и микробиологичното изследване.

ЛЕЧЕНИЕ: Прилага се само от специалист дерматолог – при ограничени и начални форми е достатъчна само локална терапия.
Не
трябва да се мокри кожата в поразените участъци. Съседната здрава кожа
да се третира само с антисептични разтвори. Върху болезнените изменения
се прилагат широкоспектърни антибиотици.

Най-чест причинител е златистият стафилокок (Staph. aureus), по-рядко с допълнителното участие на ентерококи или стрептококи.

Започва през първите дни от живота и може да развие епидемичен характер
в съответния родилен дом. Първите обриви се локализират в
ано-гениталната област, около пъпа и шията, но може да засегнат и всеки
участък от кожата. Началото е остро с появата на сравнително големи
мехури (окло лещник), напрегнати, със серозно-гнойно съдържимо, върху
непроменена или леко зачервена кожа. Мехурите лесно се разкъсват и за
2-3 дни епителизират. Най-тежката форма на стафилококовата инфекция у
новородените е 4S-синдром. При нея общото състояние е сериозно
увредено. Прогнозата е несигурна.

Диагнозата се поставя от специалист дерматолог чрез вземане на микробиологично изследване.

Прилагат се антибиотици. А локално се прилагат антисептични средства.

Болните се изолират. Провежда се текуща и крайна дезинфекция.Контактните деца се наблюдават.