Депресия
Когато лекарите говорят за депресия, те имат предвид състоянието тежка депресия. Тя се характеризира с комбинация от симптоми, включително лошо настроение, което е постоянно и съществено намалява способността за работа, сън, хранене и получаване на удоволствие от ежедневните дейности.
Такива периоди на депресия могат да настъпят веднъж, два или повече
пъти в живота. Ако не се лекуват, епизодите обикновено продължават
между 6 месеца и година.
Жените боледуват два пъти по-често
от мъжете и състоянието се наблюдава във всички възрастови групи.
Всички расови, етнически и социално-икономически групи страдат от
депресия. Около три четвърти от хората, които са имали един епизод на
депресия изпитват поне още един до края на живота си.
Тежката депресия е само един от типовете депресивни разстройства. Други такива са дистимия (хронична, по-лека форма на депресия) и биполярна депресия (редуване на депресивни и манийни епизоди).
Няма единна причина за депресията. Различни психологически, биологични и външни фактори могат да окажат влияние.
Депресията е свързана с неравновесие
на три вида химични съединения в мозъка (норепинефрин, серотонин и
допамин), които предават електрическите сигнали между клетките и това
затруднява комуникацията между невроните. Освен това се установява и генетична връзка
(предава се в семейството). Не всеки, който има генетична
предразположеност развива депресия, но тези хора са по-уязвими към
факторите, които водят до болестта.
Депресията може да е свързана с различни събития в живота като смърт на близък, развод или загуба на работа. Приемането на определени медикаменти или алкохол
също може да отключи депресията. Трябва да се отбележи обаче, че това
състояние не се предизвиква от слабост на характера, мързеливост или
липса на воля и много често възниква спонтанно, без да е отключено от
събитие или болест.
Първият антидепресант е въведен през 1960 г. Научните
изследвания демонстрират, че неравновесието на невротрансмитерите може
да бъде коригирано с тези лекарства. Съществуват четири основни групи
антидепресанти, които се използват в практиката:
-трициклични антидепресанти
– използват се широко за тежка депресия. Водят до повишение на
настроеноието, възстановяване на нормалния сън, апетита и
енергичността, но често трябват три или четири седмици, за да се получи
повлияване.
-моноаминооксидазни инхибитори (МАО
– инхибитори) – често са ефективни при пациенти, които не се повлияват
от други медикаменти или имат „атипична“ депресия с повишена
тревожност, изразена сънливост, раздразнителност, хипохондрия или
фобийни елементи.
-селективни инхибитори на серотониновото обратно захващане
(SSRIs) – подходящи са за първо лечение на пациенти, които за пръв път
приемат антидепресанти или за хора, които не са били повлияни от други
медикаменти. Най-общо SSRIs предизвикват по-малко странични ефекти от
първите две категории.
-Селективни инхибитори на серотониновото и норепинефриновото обратно захващане
(SNRIs) – подходящи са за първо лечение на пациенти, които за пръв път
приемат антидепресанти или за хора, които не са били повлияни от други
медикаменти.И те като SSRIs предизвикват по-малко странични ефекти в сравнение с първите две групи.
– използват се широко за тежка депресия. Водят до повишение на
настроеноието, възстановяване на нормалния сън, апетита и
енергичността, но често трябват три или четири седмици, за да се получи
повлияване.
-моноаминооксидазни инхибитори (МАО
– инхибитори) – често са ефективни при пациенти, които не се повлияват
от други медикаменти или имат „атипична“ депресия с повишена
тревожност, изразена сънливост, раздразнителност, хипохондрия или
фобийни елементи.
-селективни инхибитори на серотониновото обратно захващане
(SSRIs) – подходящи са за първо лечение на пациенти, които за пръв път
приемат антидепресанти или за хора, които не са били повлияни от други
медикаменти. Най-общо SSRIs предизвикват по-малко странични ефекти от
първите две категории.
-Селективни инхибитори на серотониновото и норепинефриновото обратно захващане
(SNRIs) – подходящи са за първо лечение на пациенти, които за пръв път
приемат антидепресанти или за хора, които не са били повлияни от други
медикаменти.И те като SSRIs предизвикват по-малко странични ефекти в сравнение с първите две групи.
Съществуват няколко типа психотерапия, които са се доказали
своята ефективност при депресия като когнитивно-поведенческата терапия
и междуличностната терапия. Изследванията показват, че успешно с тях
може да се лекува лека до средна депресия.
За тежката депресия се приема, че най ефективна е комбинацията на медикамент с психотерапия.
-когнитивно-поведенческа терапия
– помага да се променят негативните вярвания и незадоволителното
поведение, свързано с депресията, както и да се научат хората да
заличат поведенческите модели, които допринасят за болестта
-междуличностова терапия – фокусира се върху подобрението на междуличностовите отношения.
