Възпаление на гингивата може да се наблюдава не само при израсналия индивид, но и при подрастващия. Гингивитите в детска възраст се разделят в две големи групи: плак-индуцирани и плак-неиндуцирани гингивити.
Към плак-индуцираните могат да се причислят следните:
Без наличие на локални предразполагащи фактори;
С локално действащи фактори;
Улцеро-некротични гингивити;
Пубертетен гингивит;
Плак-неиндуцираните гингивити са свързани със специфични причинители – от бактериален, вирусен, гъбичен, генетичен, травматичен, алергичен произход. Херпетичен гингивостоматит, варицела, рецидивиращ херпес.
Остър катарален гингивит
За него са характерни симптомите на възпалителен процес – ярко червена гингива, подуване, спонтанно и провокирано кървене, ексудация, наличие на силна болка, смутена функция. Причини за възникване на катарален гингивит могат да бъдат наличие на плака, зъбен кариес, недобре изработена обтурация, резорпция на цимента.
Най-често възниква като елемент от инфекция на горния респираторен тракт. Характерно за него е внезапното развитие. При генерализирана форма засяга цялото съзъбие и всички видове гингива (папиларна, маргинална, алвеоларна).
Хроничен катарален гингивит
Това е персистиращ гингивит, проявява се с обостряния и периоди на ремисия. Цветът на гингивата е от леко червен до тъмно червен. Има провокирано кървене, едем и фиброзиране. Наблюдава се задълбочаване на сулкуса без нарушаване на прикрепването-образува се гингивален джоб-псевдо джоб. При този вид гингивит често липсва болка, а функцията не е смутена.
Най-честата причина е акумулацията на зъбна плака – при деца се натрупва по-бързо и в по-големи количества поради липсата на оралнохигиенни навици, високо въглехидратна храна.
Натрупване на зъбен камък също може да предизвика възпаление на гингивата, въпреки че не е с характерно развитие в детската уста. Зъбният камък се наблюдава при деца с някои системни заболявания – над 70% (по-висока концентрация на Са, фосфати и протеини в слюнката).
Ерупционен гингивит
Често се наблюдава гингивит около пробиващия зъб. Пробивът не причинява гингивит, причината е плака около пробиващия зъб. Плаково натрупване около временния зъб влияе и при пробива на постоянния. Възпалението подчертава гингивалната изпъкналост около коронката.
Улецеро-некротичен гингивит
Дължи се на разбалансирана микробна флора, свръхразвитие на патогенни микроорганизми. Като предразполагащи фактори могат да са: лошата орална хигиена, предшестващ гингивит, намалена обща и локална реактивност, емоционален стрес.
Характерна е сезонността за този вид гингивит, най-често се развива през септември-октомври, декември-януари, юни месец. Клиничните симптоми на този гингивит са: улцерация на върха на интерденталната папила, кървене, внезапно начало, силна болка, лоша орална миризма. В ранния стадий на гингивита се наблюдават само два от симптомите – некроза на върха на интерденталната папила и снижаване на най-високата точка на папилите, кървене, болка може да липсва.
При изявена клинична картина се наблюдават следните промени: интерденталните папили са ерозирани, скъсени поради улцерозните промени. Улцерацията прогресира и може да обхване маргиналната гингива. Гингивата около улцерациите е ярко зачервена, лесно кървяща при докосване. Температурата е повишена.
Гингивит, свързан с пубертета
Различните нива на половите хормони могат да променят тъканния отговор спрямо зъбната плака през пубертета. Наличието на рецептори в гингивата за естроген и прогестерон също оказват влияние по време на пубертета. Разпространението и тежестта на гингивитите при подрастващите се влияят и от количеството на плаката, зъбния кариес, дишането през устата, струпването на зъби, пробива на постоянните зъби. Възпалението се описва като маргинално и се характеризира с увеличени или хиперплазирали интерпроксимални папили. Увеличено е количеството на гингивален ексудат, лесно активиране на възпалителния процес през този период от развитието.
Лечение на гингивитите
Професионалната орална хигиена е необходима за отстраняване на зъбната плака и зъбния камък. Саниране – отстраняване на предиспониращите фактори. Изготвяне на индивидуална програма за орална хигиена. Локално лечение на възпалението с противовъзпалителни и антисептични медикаменти.
Общоукрепващи средства – витамини А и С. Използване на електрически четки за уста, конци, води за уста за редукция и контрол на зъбната плака.