Гастроезофагеален рефлукс – когато ви мъчат киселините

1. Какво е гастроезофагеален рефлукс (ГЕР)?

 

Това е заболяване, при което езофагеалният сфинктер (мускул между хранопровода и стомаха) е абнормално с отслабен тонус, което позволява на стомашно съдържимо да се „върне” обратно и да проникне в хранопровода. 

 

2. Какво е езофагит?

 

Езофагит е последващо състояние от гастроезофагеален рефлукс. Получава се при възпаление на най-вътрешния слой от стената на хранопровода – на лигавицата, вследствие на обратното връщане на стомашно съдържимо. Поради високата киселинност в стомаха заболяването се среща и под името „киселинен рефлукс”.

 

3. Какви са симптомите на болестта?

 

Гастроезофагеалният рефлукс протича със силна болка в епигастриума (горна част на корема) и гърдите, понякога ирадиираща към гърба. Понякога рефлуксната смес може да достигне гръкляна и да причини кисели и парещи болки в гърлото. Някои засегнати страдат и от възпаление на ларинкса, вследствие на стомашната смес, която причинява иритативни промени по лигавицата му.

 

4. Кога се проявяват симптомите на ГЕР?

 

Най-често симптомите на гастроезофагеалния рефлукс се проявяват след прием на обилно количество храна или храна, богата на мазнини. Симптомите се срещат и при прием на алкохол. Понякога клиничната картина може да се проявява спорадично без някакъв допълнителен стимул. При пушачи рефлуксните симптоми се срещат по-често заради никотиново дразнене върху лигавиците.

 

5. Влияние на ГЕР върху организма?

 

За болестта не са характерни значителни нарушения върху общото състояние на организма. Повечето пациенти се оплакват от състоянието си, поради неблагоприятния ефект на симптомите. Продължително нелекувано състояние на ГЕР често води до езофагит, което се клиницизира с болка и парене при хранене. Пациентите се оплакват и от поява на киселини в стомашно-чревния тракт. Нелекувана симптоматика за езофагит може да причини фиброзиране на вътрешната повърхност на хранопровода, което се съпровожда със затруднение при преглъщане и болка. 

 

Друго често срещано усложнение на ГЕР е появата на стомашна язва, която може да причини желязо-дефицитна анемия, поради хроничния кръвоизлив, от който страда организмът.

 

6. Защо стомашната киселина се движи ретроградно?

 

Ретроградно е движението на стомашния сок при рефлукс. Това е „изкачването” на стомашното съдържимо през сфинктера към лумена на хранопровода. Самият сфинктер, отделящ хранопровода от стомаха, има функция на клапа, която в нормално състояние не позволява връщане на стомашно съдържимо в хранопровода.

 

Рефлуксната симптоматика се усилва при повишено налягане в стомашната кухина след обилно преяждане или увеличено производство на солна киселина. 

 

7. Какво отключва  болестта на гастроезофагеален рефлукс?

 

Различни състояния могат да допринесат за развитие болестта на гастроезофагеален рефлукс. 

 

Хиатусната херния е чест причинител на рефлукс. Състоянието се изразява в проминиране на стомаха през диафрагмата, което пречи на мускулните фибри в диафрагмата да осъществят контрол над затварянето на изхода на хранопровода. Хранопроводът остава широко отворен, което е предпоставка за ретроградно движение на стомашно съдържимо.

 

Наднорменото тегло е друг фактор за повишена киселинност в стомаха. Абнормалното количество телесни мазнини допълнително допринася за по-голямото налягане върху стомаха. Преминаването на пациентите към подходящ хранителен режим с цел редукция на тегло помага в овладяването на неприятната симптоматика. 

 

При бременните жени често се среща симптоматика на ГЕР. Това се обяснява с нарасналата по размер матка, която извършва натиск върху стомаха и благоприятства ретроградно движение на стомашно съдържимо. От друга гледна точка, по време на бременност се среща значителен хормонален дисбаланс. Това води до релаксация на сфинктера на хранопровода, което позволява рефлукс на стомашни сокове. 

 

Мазните храни допринасят за поява на симптоматиката. Причината за това е, че мазнините се задържат в стомашната кухина и забавят храносмилането й. За овладяване на симптоматиката се препоръчва ограничен и внимателен прием на храна вечер. Храните, които най-често водят до активност на заболяването, са шоколад, пикантни продукти, кафе, плодови сокове и алкохол.

 

Тютюнопушенето също има изразен ефект върху повлияване на симптоматиката. Никотинът пречи за поддържането на нормален мускулен тонус на хранопроводния сфинктер. Запекът и залежаването повишават значително възможността за поява на рефлукс. Причината е в генерализирания ретрограден поток, предизвикан от задръжката на фекални маси в дебелото черво и изразената „ленивост“ на червата при трудноподвижни болни.

 

8. Как се диагностицира болест на гастроезофагеален рефлукс?

 

Понякога добре снета анамнеза и данни за клиничната картина са достатъчни за поставяне на диагнозата и не се пристъпва към допълнителни образни изследвания. 

 

При непълна клинична картина или съмнение от страна на лекуващите лекари се прилага езофагогастроскопия – образно изследване за оглеждане на лигавицата на хранопровода и стомаха. По време на процедурата могат да бъдат забелязани езофагити, хиатусни хернии, стомашни язви и други патологични състояния по лигавицата на хранопровода и стомаха.

 

Метод за доказване на болестта на гастроезофагеален рефлукс е измерване на киселинността в долната част на хранопровода в период от 24 часа. Това позволява да се изчисли трайността на всеки отделен епизод на гастроезофагеален рефлукс. Езофагеалната манометрия е друг метод за доказване на болестта, но тя се прилага в крайно тежки диагностични казуси. С нея се измерва налягането в хранопровода.

 

Симптомите на гастроезофагеален рефлуксна подобяват тези при стомашна язва, стенокарден пристъп, мускулни спазми, болки в гърба, запек, синдром на колон иритабиле, панкреасни проблеми и други. Поставянето на диагноза „болест на гастроезофагеален рефлукс” трябва да бъде след категорично изключване на някое от горните заболявания.

 

9. Как може да се предпазим от криза на ГЕР?

 

Промените в начина на живот може да намалят появата на симптоми на гастроезофагеален рефлукс. 

 

Препоръчително е винаги да се започне със сваляне на излишните килограми, когато това е необходимо. Избягването на мазни продукти и среднощен прием на храна също спомага за овладяване на симптоматиката. Препоръчва се и ограничен прием на кафе, алкохол и прекратяване на тютюнопушенето. Ако симптомите се срещат по-малко от 7-8 пъти месечно, лечението може да се започне с антиациди и антихистамини в ниски дози, плюс промяна в начина на живот и диетата.

 

Ако болката зад гръдната кост стане много силна и нетърпима, както и когато не се повлиява от антиацидни медикаменти, трябва да се потърси лекар за консултация. 

 

10. Лечение

 

Срещу гастроезофагеален рефлукс се прилагат лекарства, понижаващи киселиността в стомаха. Терапевтичната схема най-често се започва с инхибитор на протонната помпа – омепразол, лансопразол, пантопразол. Прилагат се веднъж дневно и няма ограничение за продължителен прием на медикаментите. Целта на инхибиторите на протонната помпа е да намалят доставката в стомаха на протони и образуване на солна киселина. Други приложими медикаменти са Н2-антагонисти – ранитидин, фамотидин. При усложнени диагностични казуси се прилагат прокинетици, които ускоряват изпразването на стомашната кухина и преработването на храната. 

 

Когато медикаментозната терапия е неуспешна, се предприема лапароскопска фундопликация. Това е хирургичен метод, при който сфинктерът на хранопровода се възстановява до нормалното му анатомо-физиологично състояние.