Възпалителни заболявания на маточната шийка – 2 ч.
1. Генитален херпес
Заболяването се причинява от вирус, предаващ се при вагинален, анален и орогенитален контакт. Заразяването най-често става от здрав вирусоносител. Причинителят попада в епителните клетки на лигавицата, а от там в локалните неврони. По сетивните пътища достига гръбначномозъчните ганглии на нервната система и остава в тях за дълго време в “спящо“ състояние, което няма клинична изява. При спадане на имунната защита вирусът се реактивира и поразява епителните клетки на маточната шийка, вулвата, влагалището и перинеума.
Гениталният херпес има инкубационен период средно 3-7 дни. Най-често оплакванията са от мравучкане, а по-късно и от болка, парене, нарушения в уринирането и вагинално или уретрално течение. Общи симптоми са главоболие, температура, болки в мускулите. Характерно за заболяването е изявата на везикулозени обрив (мехурчета с размер до 0,5 см, изпълнени с течност) на зачервена основа. Везикулите бързо се разкъсват и на тяхно място се оформят язвички със сиво-белезникав секрет. Вирусът засяга най-често маточната шийка. При прегледа се установява, че тя е с язвено-некротични изменения, които могат да бъдат единствена изява на налична инфекция.
Лечението се провежда с антивирусни препарати. Обикновено заболяването преминава с или без лечение за 4 до 15 дни, без да остават белези в засегнатата област. Често се наблюдават рецидиви.
2. HPV-инфекции (човешки папиломен вирус, HPV)
Свързаните с HPV генитални инфекции, предизвикват епителна клетъчна пролиферация в кожата и лигавиците, представени под формата на брадавици. До момента са известни повече от 200 различни типа HPV, от които 50 засягат гениталния тракт. Гостоприемник са им плоските и метапластични епителни клетки.
През последните години се доказа онкогенният потенциал на вирусите, въз основа на който се разделят на две групи:
1) типове водещи до доброкачествени кожно-лигавични изменения – най-вече тип 6 и 11;
2) типове, свързани с предракови и ракови изменения с най-важни представители тип 16 и 18.
Гениталната папиломна инфекция е най-чест резултат от сексуален контакт, причинил микроепителна травма. Около 60 % от жените се срещат поне веднъж в живота си с вируса. При добро здравословно състояние, инфекцията е преходна – имунната система елиминира вируса.
Инкубационният период на гениталната HPV – инфекция е от 6 седмици до 8 месеца. Най-често измененията са асимптомни, с доброкачествен характер и засягат маточната шийка, вулвата, перинеума. Пациентките търсят лекарска помощ при поява на брадавици по ануса и външните гениталии, подредени първоначално като гребени на петли. На по-късен етап могат да разрастнат и променят формата си. Възможно е и напълно безсимптомно протичане.
В 99,7 % от случаите ракът на маточната шийка се свързва с инфекция с онкогенен HPV тип. В 70 % от тях това са тип 16 и 18 .Следващите по честота в България онкогенни типове вируси са 31, 33 и 45. Попадайки в клетките на плоския и метапластичен епител, вирусът довежда до дезорганизиране на вътрекелтъчните сигнали за делене и диференциране на клетките. Ракообразуването трае десетилетия.
За да се предотвратят най-тежките усложнения – преканцероза и рак на маточната шийка, от съществено значение е профилактиката – редовно посещение при лекар специалист, взимане на материал за цитодиагностика, изследване на цервикален скерет за наличие на генетичен материал на вируса.
С профилактична цел се прилагат и ваксини. Понастоящем са налични двувалентна ваксина срещу 16 и 18 тип HPV и четиривалентна – срещу 6,11 ,16 и 18 тип. Те се прилагат преди началото на половия живот на девойката – препоръчителна е 12-годишната възраст, но не задължителна. Причината да се фиксира тази възраст като препоръчителна се корени във факта, че при жени на 12-годишна възраст нивата на антитела, образувани в отговор към ваксината, са 3 до 6 пъти по-високи от нивата на антителата, образувани при отговор на ваксината при жени във възрастова граница 15-25 години.
Преди ваксинация е необходимо да се установи дали жената страда от HPV инфекция. Ваксините целят предотвратяване на инфекция. Следователно това обезсмисля поставянето им при налична вече такава. Ползването на кондом по време на полов акт намалява, но не елиминира напълно риска от заразяване с HPV.
Медикаментозното лечение се състои от имуностимулатори и противовирусни средства с цел да се потисне вирусното размножаване. Прилагат се и различни физични и химични методи за деструкция на кожните и лигавични изменения (брадавици) – салицилова, трихлороцетна киселина или крио-, електро- и термотерапия.
