актори, които обуславят образуването на вродени сърдечни малформации
(ВСМ) са много и биват екзогенни и ендогенни. Най-голямо значение имат
прекарани по време на бремеността вирусни инфекции – грип, рубеола,
цитомегалия, хепатит и много други. Подчертава се пагубното влияние на
рентгеновите лъчи. Отдава се голямо значение на механичните фактори.
Това са микротравми на майката и плода, обилни кръвотечения, които
водят до анемия и кислороден глад на зародиша, които обуславят
дефектите в развитието на сърцето и съдовете на зародиша. Към
екзогенните фактори трябва да подчертаем значението на недоимъчното
хранене на майката по време на бремеността, особенно липса на витамини
А, В2, Е. Не малка роля във формирането на ВСМ играят никотинът и
алкохолът.
Съществуват много и различни класификации на ВСМ,
които се основават на анатомични и хемодинамични принципи. Според някои
автори всички ВСМ биват:
– Вродени сърдечни малформации с ляво-десен шънт – междукамерен и междупредсърден дефект, отворен артериален проток и други.
– Вродени сърдечни малформации с дясно-ляв шънт – тетралогия на Fallot и други.
– Вродени сърдечни малформации без шънт – аортна стеноза, пулмонална
стеноза, митрална инсуфициенция, коарктация на аорта и други.
Междукамерен дефект
– най-често срещания дефект, заема първо място от всички ВСМ.
Прогнозата на болните е в зависимост от размера на дефекта. При малки
дефекти може да се наблюдава по-често спонтанно затваряне на дефекта.
При големи дефекти симптомите на сърдечната недостатъчност персистират
и налагат ранно провеждане на хирургична корекция – затваряне на
дефекта с дакронова прокладка.
Отворен артериален проток
– тая анотомична структура е необходима за кръвообращението на
зародиша. Най-често се наблюдава при недоносени бебета. В първите
седмици или месеци след раждането протока се затваря. Много често
болните с отворен артериален проток са без субективни оплаквания и
диагнозата се поставя при случаен профилактичен преглед или по повод
друго заболявание. При широк проток могат да се развият симптомите на
сърдечната недостатъчност. Лечението е медикаментозно или оперативно,
зависи от много фактори.
Тетралогия на Fallot
– съставлява около 15-20% от всички вродени сърдечни малформации и
заема първо място по честота от всички вродени сърдечни малформации с
дясно-ляв шънт. Новородените деца са с нормална телесна маса. После
родителите забелязват, че при плач или при кърмене детето посинява.
Паралелно с посиняването се установява затруднено и учестено дишане.
Детето изостава във физическо и с адекватно нервно-психическо развитие.
При тежки случаи се наблюдават т.н. хипоксемични кризи. Това е
състояние на кислороден глад за мозъчните клетки, изразяващо се с
неспокойствие, отпуснатост, учестяване на дишането, понякога с гърчове.
Прогнозата е много сериозна. Тежките патологични промени в сърцето
бързо и прогресивно водят до сърдечна недостатъчност. Ранна оперативна
намеса е решаваща.
Всички вродени сърдечни малформации при
несвоевременно оперативно или медикаментозно лечение довеждат до
сърдечна недостатъчност. Клиничните прояви са ускорена сърдечна и
дихателна честота, затруднено дишане, увеличен черен дроб и слезка,
отоци по долните крайници, при бебета обилно изпотяване, бледостта и
бърза уморяемост. Своевременно започнато лечение е решаващо за
прогнозата.