Внезапен задух – може да се дължи на белодробен тромбоемболизъм

Белодробният тромбоемболизъм представлява запушване на клон на пулмоналната артерия с частично или пълно прекъсване на кръвотока към част от белодробната тъкан. Това състояние задвижва цяла каскада от патологични реакции и компенсаторни механизни. Хипоксията е резултат от изключване на част от белия дроб от перфузия. Развива се белодробна хипертония и се обременява тензионно дясната камера. Това води до притискане и затрудняване на кръвотока на лява камера. Развива се „синдром на ниския дебит”, а всичко това има за резултат компенсаторно развитие на хипотония и учестяване на сърдечната дейност – тахикардия.

 

Важно е да се познават рисковите фактори, за да може да се търси целенасочено и да се диагностицира навреме. Само някои от тях са: дълбока венозна тромбоза, ортопедични операции, малигнени заболявания, употреба на орални контрацептиви.

 

Кои са клиничните форми на белодробния емболизъм?

 

Белодробният тромбоемболизъм може да бъде класифициран по няколко начина – според нивото на засягане на белия дроб или водещото в клиничната картина. Според обема на засягане на белия дроб бива:

Масивен – настъпва тогава, когато е оклудирана над 50% от калибъра на a.pulmonalis. Състоянието на тези пациенти е нестабилно с ниско артериално налягане до шок. Този вариант е една от причините за възникване на внезапна сърдечна смърт. Изходът много често е неблагоприятен.

Субмасивен – при тази група пациенти са засегнати по-малки сегментни или субсегментни клончета на белодробната артерия. Състоянието им е по-стабилно, но има ехографски данни за обемно обременяване на десните сърдечни кухини. Изходът обикновено е благоприятен.

Немасивен – протича с малко клинични признаци и то предимно с респираторна проява на диспнея и хипоксемия. Рядко има обременяване на сърцето и обикновено след хепаринолечение има добър ход.

Друга класификация разделя белодробния емболизъм според преобладаващите признаци от клиничната картина:

Кардиална – тя отговаря на масивната форма на БТЕ. Засегнат е голям белодробен клон, сърцето е десностранно обременено. Пациентът е в шоково и крайно тежко състояние.

Белодробна – при нея е засегнат по-малък средно голям белодробен клон. Водещи са белодробните прояви на диспнея, кашлица и понякога кръвохрак.

Хронично-рецидивираща форма – за нея са типични рецидивиращите микроемболи, които бавно и често безсимптомно засягат много голяма част от белодробното русло. Крайната последица от всичко това е облитериращата белодробна хипертония и развитие на хронично белодробно сърце.

Кои са клинични белези на болестта?

 

Клиниката на белодробния тромбоемболизъм е разнообразна и често трудно различима от други заболявания. От липсата на признаци до внезапна сърдечна смърт или синкоп могат да придружават болестта. Ето няколко типични белега:

Задух – той е внезапен, силен и съпътства болния независимо от положението на тялото му. Задухът в, който в началото е инспираторен, а впоследствие и при издишване, може да доведе бързо до дихателна недостатъчност. Пациентите са бледи или цианотични.

Кашлицата се появява от самото начало на клиниката. Тя може да е суха и дразнеща или съпроводена с кръвохрак, което е лош прогностичен белег.

Гръдната болка може да наподобява ангинозната болка или да е с характер на плеврална болка, т.е. да се засилва при вдишване.

 

Синкоп – обикновено възниква при масивните форми на белодробен тромбоемболизъм. При останалите може да има и само хипотония. Наличието на синкоп с различна продължителност обикновено е лош критерии.

Фебрилитет – обикновено подсказва за развитие на инфаркт пневмония и формирането на абсцес в засегатия участък.

Тахикардия или екстрасистолна аритмия – това са белезите от страна на сърдечно-съдовата система. Те са израз на компенсаторна реакция.

Шиен и периферен венозен застой – израз на деснокамерното обременяване и застой във венозната система.

Трудно ли се поставя диагнозата?

 

Изследване нивото на Д-димер (фибрин-деградационните продукти), кръвно-газов анализ, рентгенова снимка и ЕхоКГ могат да са напълно достатъчни за поставяне на диагнозата. Кръвно-газовият анализ при БТЕ показва респираторна алкалоза с хипоксемия и хипокапния. Д-димерът има стойност само, ако е отрицателен за изкл. на диагнозата. Позитивен е обаче при редица състояния на възпаления и онкологични заболявания. Скенерът с контраст е златен стандарт за поставяне на диагнозата. Диагностичен и лечебен подход е пулмоангиографията. Лечението е болнично и се провежда с антикоагулант – хепарин или нефракционирани хепаринови производни. След острия момент следва застъпване на индиректен антикоагулант.