Вирусен хепатит тип С

Вирусен хепатит тип С е глобално разпространено заболяване и е
най-важният фактор за възникването на хронични чернодробни заболявания
в целият свят. Около 200 милиона души в света са хронични носители на
хепатитния вирус тип С. В България според проучвания 2,4% населението
са хронични носители на този вирус. Инфекцията с хепатит С увеличава
честотата си поради увеличаване честотата на венозно инжектиращите се
наркомани. Според наскоро публекувани данни от САЩ през 2010 година
вирусът на хепатит С ще убие четири пъти повече американци от печално
известния вирус на СПИН.

Причинетелят на вирусен хепатит
тип С е РНК-вирус от семейство Flaviviridae. Сравнително устойчив е на
външните влияния, но чувствителен на високи температури и
дезенфектанти.

Единствения източник на инфекцията е болен
човек в остра или хронична форма на заболяването. Този вирус е главният
причинител на хепатити, причинени от кръвопреливане на заразени кръвни
продукти.

Механизми на предаването са следните:
– Парентерално – чрез преливане на кръвни продукти – основен механизъм на
заразяването, чрез оперативни интервенции, стоматологични манипулации,
инжекции с нестерилни игли особено при наркомании, татуировки,
бръснарски принадлежности.
-Чрез сексуален контакт – при инфектиран партньор. Презервативът може да осигури защита срещу заразяването.
– Вертикален механизъм – от майка на дете по време на бремеността се наблюдава редко. Вирусът не се излъчва чрез кърмата.
– Вътресемеен контакт и разпространение на инфекцията не са редки.

Входната
врата на инфекцията са кожа и лигавици. Последващо разпространение на
вируса в организма е също както при вирусен хепатит тип В. Характерна
особенност на заболяването е безсимптомното протичане. Клиничното
протичане с жълтеница и всички останалите симптоми, както при вирусен
хепатит тип В, се наблюдава само в 15-20% от болните. Тежките форми на
протичането са по-често отколкото при останалите вирусни хепатити.
Най-характерното за вирусен хепатит тип С е развитието на хронични
хепатити, което се наблюдава в над 60-70% от всички случаи на
заразяването.
Лечението е много сложно и комплексно, особенно при
хроничните форми на болестта. Прогнозата е изключително сериозна с
висок процент на хронифицирането, с последващо развитие на чернодробна
цироза и чернодробен рак. Разработва се ваксина, но има сериозни
затруднения в получаването и.