Бъбречна трансплантация
Бъбречната трансплантация представлява хирургична процедура, при
която в тялото на болния се поставя здрав, работещ бъбрек от друг човек
(донор). Този бъбрек поема изцяло функцията на двата болни бъбрека на
пациента.
Бъбречната трансплантация се извършва от специализирани
хирурзи-уролози. Новият бъбрек не се поставя на нормалното му място, а
най-често в корема извънперитонеално. По време на операцията хирургът
свързва артерията и вената на новия бъбрек към артерия и вена на
пациента. По този начин през новия бъбрек започва да преминава кръв и
преработвайки я, той произвежда урина. Новият бъбрек може да започне да
„работи“ веднага или до отделянето на урина могат да изминат няколко
седмици. Собствените бъбреци на болния се оставят на същото място,
освен ако не се прецени, че предизвикват инфекция или поддържат високо
кръвно налягане.
Необходимо условие за осъществяване на бъбречна трансплантация е осигуряване на донор.
Бъбрек за трансплантация може да се осигури от жив или съвсем скоро
починал човек. Освен това важно е дали органът за трансплантация се
осигурява от родствено близък (генетично близък човек) или чужд човек.
Предварително, при избора на донор и орган за трансплантиране в
лабораторни условия се извършват редица кръвни изследвания, които
определят степента на съвместимост между донора и трансплантата
(присаждания орган). В повечето от страните на европейския съюз
съществува обединена база данни на всички чакащи за трансплантация
пациенти (Eurotransplant), с които се сравняват кръвните показатели на
всеки евентуален донор (главно загинали при катастрофи). При
благоприятни резултати се пристъпва към техническото осъществяване на
операцията. За съжаление броят на болните, чакащи за бъбречна
трансплантация е твърде голям и периодът, който те трябва да чакат до
намиране на трупен донор, обикновено е много дълъг. Когато донор на
орган става жив човек, обикновено процедурата се осъществява по-бързо
във времето.
Самата операция обикновено трае между 3 и 4 часа, а престоя в
болницата е от 10 до 14 дни. Ако донорът е жив човек, той престоява в
болницата обикновено около седмица. След напускането на болницата,
трансплантираните пациенти трябва редовно да посещават специалист за
контролни прегледи.
Винаги съществува възможност за отхвърляне на присадения бъбрек,
независимо от установената преди операцията добра съвместимост. Върху
този процес влияят редица фактори като раса, възраст и общо състояние.
Обикновено, около 75-80 % от трансплантатите от трупни донори
функционират добре една година след операцията. Обикновено прогнозата
за бъбреците, взети от жив донор (особено роднина) е по-добра от тази
за трансплантатите от трупен такъв. За намаляване риска от отхвърляне,
след трансплантацията лекарят специалист ще Ви предпише лекарства,
потискащи имунитета (имуносупресори), тъйкато в основата на
отхвърлянето лежи нормална за организма защитна реакция срещу всеки
чужд агент (какъвто в случая се явява органът, присаден от друг човек).
Тези имуносупресори (най често Циклоспорин) се приемат от
трансплантираните пациенти до края на живота им. Самото лечение с тази
група лекарства крие съществен риск от възникване на странични ефекти.
Най-сериозният от тях е отслабване на имунната система и склонност към
лесно развитие на инфекции както и предразположеност към някои
злокачествени заболявания. Други нежелани ефекти могат да бъдат
наддаване на тегло, окосмяване по лицето, акне, развитие на катаракта
(„перде“ на лещата на окото), стомашни проблеми и заболяване на
тазобедрените стави и много рядко чернодробно или бъбречно увреждане.
Понякога, за съжаление, въпреки лечението с имуносупресори, настъпва
отхвърляне на трансплантирания бъбрек и тогава пациентите трабва да се
върнат към някаква форма на диализа.
Бъбречнотрансплантираните пациенти трябва да спазват определена
диета, която е по-малко ограничаваща, отколкото тази при пациентите на
диализа. Препоръчва се известно ограничение в приема на белтъчини и
готварска сол.
При успешна бъбречна трансплантация пациентите нямат нужда от по-нататъшна диализа.
