Анорексия – засяга предимно момичетата

Около 15% от девойките страдат от разстройства на хранителното поведение. Те включват изпулсивно приемане на голямо количество храна, употреба на слабителни средства, ексцесивно спазване на диети. В повечето случаи това е временно, но макар и рядко се случва да хронифицира. Така например около 0,5% от населението са страдали или страдат от анорексия нервоза, 1% от булимия нервоза. Близо половината от момичетата с анорексия нервоза страдат и от булимия нервоза.

 

Какво всъщност представлява анорексията?

 

Анорексия нервоза е нарушение на хранителното поведение, при което пациентите умишлено и без обективно видими причини драматично редуцират своето тегло. Това често е временно и протича леко, но е възможно да хронифицира и да доведе до застрашаващо живота състояние. Намаляването на теглото става посредством спазване на строги нискокалорични диети, повръщане, прием на лаксативи, ексцесивни тренировки. Много често отслабването е драстично в рамките на няколко месеца.

 

Кой боледува най-често?

 

От анорексия нервоза боледуват предимно момичетата в пубертетна възраст, както и младите жени. По-малко от 5% са боледуващите от мъжки пол. 

 

Каква е причината за настъпване на заболяването?

 

Заболяването се предизвиква от взаимодействието на психични, семейни, социални и културни фактори. Доказани са и някои отклонения в серотониновите нива, за които се предполага, че имат връзка с развитие на заболяването.

 

Ето някои от предполагаемите причини:

 

Генетични фактори: Нарушенията в хранителното поведение се срещат 10 пъти по-често при наличие на фамилна история за заболяването.

Психични фактори: Депресия, паническо разстройство, склонност към насилие, нарушение в сексуалното поведение често могат да бъдат доказани при пациентите, още преди развитие на типичната клинична картина на анорексия нервоза.

Личностни характеристики: При пациентите с анорексия нервоза често се наблюдават склонност към перфекционизъм, понижена инициативност, социален страх. 

Социално-културни фактори: Култ към перфектен външен вид особено в индустриално-развитите нации. В това отношение най-застрашените професии са балетисти, модели, професионални спортисти.

Биологични фактори: Перинаталната хипоксия, както и преждевременното раждане се считат за рискови фактори. Гладуването довежда до някои отклонения в централната нервна система, които засилват депресивното и тревожно поведение.

Кои са симптомите на заболяването?

 

Намаляване на телесното тегло – намаляване с 15% от нормалното за възрастта и ръста телесно тегло или BMI (body-mass-index) под 17,5. Загубата на тегло е съзнателно и умишлено предизвикана. Характерно е, че пациентките възприемат тялото си за дебело, въпреки очевидното отслабване до степен на измършавяване.

Нарушения в пубертетното развитие – характерно е настъпването на вторична аменорея, както и задържане и спиране на пубертета.

Запек – причинен от намаленото количество на приетата храна.

Кахексия (измършавяване), суха кожа, чуплива коса, хипотония, понижена телесна температура, понижена сърдечна дейност, нарушения на водно-солевото равновесие на организма, внезапна сърдечна смърт, нисък ръст, остеопороза

Психични особености – пациентките често лъжат при въпроси, свързани с храненето (колко, кога) и с теглото. Понякога съществува повишено желание за приготвяне на храна за другите.

Импулсивен прием на храна, последвано от предизвикано повръщане.

 

Как се лекува?

 

Терапията на заболяването е трудна. Тя включва три основни направления:

 

1. Рехабилитация и диетотерапия – първоначално се започва с възстановяване на електролитния дисбаланс и лечение на запека. След това се пристъпва към възстановяване на теглото, като целта е достигане на такова тегло, при което да се възобнови нарушената менструация.

 

2. Психотерапия – необходимо е да се работи в посока на стабилизиране на психичното състояние и повлияване на разстройството на хранителното поведение. По този начин се преодолява и депресията, принудителното поведение и страха.

 

3. Съвместна работа със семейството за изграждане на подходяща и подкрепяща обкръжаваща среда за болните.

 

Въпреки адекватната терапия при близо 20% от хората се наблюдава хронифициране на болестта. Пълната ремисия се среща при 50% от болните, а при 30% се наблюдава подобрение на симптоматиката.