Амблиопия или „мързеливо“ око

Амблиопията е термин, познат още с наименованието „мързеливо око”. Представлява едностранно или двустранно намаление на зрението, в едното или и двете очи, в резултат на нарушено развитие на зрителната функция в детска или неонатална възраст. Представлява често срещан зрителен проблем при децата и е главна причина за понижение на зрителната острота в едното око. Повечето причини, които обуславят появата на амблиопия, подлежат на корекция, благодарение на навременното прилагане на съответните, подходящи в конкретния случай, мерки.

 

Амблиопията описва състояние на едностранно или двустранно намаление на зрителната острота, за чиято поява не се открива съответна причина при физикално изследване на засегнатото око. Терминът „функционална амблиопия” често се използва, за да опише амблиопия, която е потенциално коригируема с помощта на съответната т.нар. оклузионна терапия. Органичната амблиопия характеризира амблиопията, зад чиято поява се крие подлежаща очна патология. Този вид амблиопия подлежи на по-трудна корекция на зрението.

 

Възстановяването на зрителната острота зависи от много причини – възрастта, на която е установено нарушението, времето, изминало от неговото възникване, степента на зрителното нарушение, наличието на сътрудничество от страна на детето и неговите родители и т.н. На първо място, най-важната стъпка в диагностичния процес е изключването на всяка възможна органична причина, което понякога е трудно осъществимо при един рутинен преглед и би могло да наложи провеждането на по-специализирани изследвания.

 

Въпреки че съществуват много типове амблиопия, предполага се, че всички те споделят един общ механизъм на тяхното възникване, а именно неадекватната фовеална или периферна ретинална стимулация и/или нарушение във взаимодействията между двете очи и нервните пътища, произлизащи от тях, което води до съответно разминаване в постъпващата през фовеята зрителна информация.

 

Три са критичните периода, през които преминава развитието на зрителната острота. През тези периоди, зрението може да бъде засегнато по различни механизми и съответно да се развие или коригира състоянието на амблиопия:

 

Период на нарастване на зрителната острота – от раждането до 3-5 годишна възраст;

Период на най-висок риск от поява на амблиопия – от няколко месечна възратс до 7-8 години;

Период, през който може да се постигне корекция и съответно възстановяване на зрителната острота – от момента на диагностициране на нарушението до тийнейджърска възраст, дори понякога и в зряла възраст.

Висок риск от поява на амблиопия се наблюдава при децата, показващи изоставяне в развитието, тези които са преждевремнно родени и/или имат позитивна фамилна анамнеза за подобно зрително нарушение.

 

Сред най-честите причини за поява на амблиопия са наличието на: анизометропия (състояние, при което се установява значителна разлика в рефракцията – пречупвателната способност на двете очи); страбизъм, познат още като кривогледство; комбинацията от страбизъм и кривогледство; състояния, при които не се постига достатъчна стимулация на ретината – например при наличието на катаракта, при спадане на клепача и други.

 

Прогнозата за възстановяване на зрението зависи от няколко фактора:

 

Типа на амблиопия – пациентите, показващи висока степен на анизометропия и тези, при които се открива подлежаща органична причина, имат по-лоша прогноза. Най-добри резултати от терапията се установяват при пациентите със страбизъм;

Възрастта, на която се започва терапията – по-ранното начало е свързано с по-добра прогноза за зрението;

Тежестта на амблиопията в началото на започване на терапията – по-високите стойности на зрителна острота са свързани с по-добра прогноза на фона на терапията.